Никой няма да моли България да спасява Франция

Никой никога няма да помоли България директно да спасява задлъжнели държави-членки на еврозоната като Франция. Ако се наложи това ще стане през Европейския фонд за стабилност, на който България ще стане член и ще направи вноска от около 900 млн. евро. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA News един от главните икономически съветници на Европейската централна банка Александър Попов. Той коментира редица проблеми пред страната преди фактическото членство в еврозоната, страховете и надеждите на гражданите. Попов се включи директно от централата на ЕЦБ във Франкфурт.

По думите на експерта минимизацията на евентуалните инфлационни шокове от спекула след началото на членството ще дойде от добрата институционална подготовка, която и ЕЦБ, и правителството са направили.

"За разлика от други парични реформи като тази от 1952 година, която беше чиста конфискация на парични средства от гражданите, маскирана като парична реформа, това сега е чисто математическа, ако щете - чисто счетоводна операция и то - при фиксиран много отдавна курс. Разбира се, никой не може да обещае, че цената на никоя стока, в никой магазин, продавана от никой търговец няма да се повиши. Винаги има хора, които в условията на промяна се опитват да направят пари. Tова го знаем добре. Именно затова беше важно да се сложат тези механизми за подкрепа, например това, че ще имаме старите цени в лева и новите в евро за един конкретен период. Освен това  - това сменяне на валутите го наблюдаваме вече 8 пъти от 2002 г. - осем държави вече смениха своите валути. Всеки път страховете са едни и същи - загуба на национална идентичност и разбира се, че цените ще се вдигнат. В повечето случаи това не просто не се случва, но и подкрепата за еврото скача в процеса след присъединяването", обясни експертът.

Според него гражданите на страната не трябва да очакват радикални промени в живота си или в икономиката. Няма да потекат нито реки от мед, нито пък България ще фалира. "Това, че сме член на ЕС, води капитали и инвестиции. Ползите ги имаме отдавна, защото сме членове на ЕС. При влизането в еврозоната се повишава кредитният рейтинг на страната - това вече се случи. Това означава, че българското правителство ще емитира по-евтин дълг и че кредитните рейтинги на бизнеса ще се повишат. Да, това може да доведе до повече инвестиции, но не и до реки от мед".

Разбира се, той коментира и актуалните в България бюджетните разправии и взе отношение по въпроса дали дълговете и дефицитите са прекалено големи.  "Нека първо да погледнем числата. Българският държавен дълг в момента е един от най-ниските в Европа - около 23%. Да, пораснал е в последните години  - беше 10%, но продължава да е нисък. Всички си спомнят гръцкия сценарий, после Италия и Португалия имаха проблеми. Но след кризата всичко се нормализира и сега средният дълг към БВП е 90%. Сравнете го с другите големи държави, които имат много по-висок външен дълг. Това е частично, защото в еврозоната има повече механизми за контрол - на национално и наднационално ниво".

Той припомни, че ЕЦБ не е организация, която казва на страните как да харчат парите си, и че мандатът на ЕЦБ е затворен в условието да следи нивото на инфлация, която трябва да е на целевото ниво от 2%.

"Как и за какво националните правителства харчат парите си, там право да се намеси и право на контрол има Европейската комисия. Сега - защо Комисията е разрешила дългът на много държави да порасне, в Италия например е над 100%? Това беше продиктувано от няколкото кризи, които преживяхме. Първата беше гръцката криза и кризата с дълга. След това COVID-19, след това войната в Украйна. Много от европейските държави се принудиха да емитират дълг, за да покрият харчове, които не можеха да се покрият иначе с данъчни приходи. Това е в разрез с правилата, но не напълно. Те казват, че ако дългът е прекалено висок, вие трябва да представите план как ще го намалите. Тези страни са в процедура, плащат глоби и някакъв контрол се упражнява. Ние сме в много по-добра ситуация".

И все пак - какво ще се случи, ако не успеем да удържим на харчовете, не направим реформи и дългът и дефицитът избуят? Можем ли да разчитаме на помощ от ЕК и ЕЦБ?

"Помагането има две страни - морков и тояга. Ще има определени стимули, за да се върнем на правия път, но е важно да кажем, че говорим чисто хипотетично- никой не обещава, че сега, след влизането в еврозоната, българското правителство ще започне да харчи. Чисто хипотетично, ако при външна криза, се наложи емитиране на голям дълг и той стане неустойчив - в този случай ЕК ще принуди държавата с глоби и с изискване на план как да се върнем. Всеки месец ще има размахан пръст. Това, което ЕЦБ може да направи, е  - ако се приближаваме към банкрут,  да изкупува на вторичен пазар нашите облигации неограничено. Тези механизми се организираха след кризата, вече не е този хаос, който беше преди 15 години с Гърция. Има го ЕФС, който също, ако има бюджетна криза, има капитал, с който може да даде заем на ниски лихви. Тези механизми са ясни, работят и няма травми от тях".

Един от важните въпроси, които еврозоната поставя е този за банковата стабилност. Банките са т.нар. кръвоносен съд на икономиката и ако те се разболяват, страдат всички. Това е известно добре в България, която през последните 30 години преживя две големи банкови кризи - последната през 2013 година със срива на КТБ. 

"През 2013 година още го нямаше Единния механизъм за банков надзор. Но той работи в момента и всички големи системни банки се надзирават от централата във Франкфурт. Така че ако вярваме, че централата тук надзирава по-добре и няма да си затвори очите, както може да го направят местни регулатори. Тогава със сигурност можем да вярваме, че няма да има подобни проблеми. Разбира се, по-малките банки в България все още се надзирават от Българската народна банка, така че там е необходима една координация между двете институции. Важно е хората да си вършат работата добре. Това е отговорът на този въпрос".

Като страна във валутен борд, България до голяма степен консумира ползите от Еврото, както и негативите. Ние обаче нямаме достъп до решенията, които ЕЦБ взима и съответно нямаме достъп до правото на глас, което да представя и нашата гледна точка. Това се променя от първи януари на следващата година. Но така ли е наистина при положение, че в УС на ЕЦБ действат правила, които дават различни права на глас на различните членове?

"Правата са следните: петте най-големи държави в еврозоната - Германия, Франция, Италия, Холандия и Испания, имат помежду си четири гласа. Така че всяко пето гласуване една от тези пет държави го пропуска. Останалите 16 имат право на 11 гласа. Така че излиза, че в около 70% от гласуванията  - господин Радев като гуверньор на БНБ, ще участва, а пък гуверньорът на "Бундесбанк" ще участва в 80% от гласуванията. Тоест - винаги има моменти, в които ще се пропуска право на глас, ще има моменти, в които гуверньорът на БНБ ще има глас, а този на "Бундесбанк" - не. Така е направена организацията, че тежестта на една малка страна е същата като на една голяма страна. По-важни са заседанията на дискусията, когато се гледат данните, дискутира се и се обсъжда - тогава участва всеки на абсолютно равна нога".

И накрая - едно от големите притеснения е, че малка България ще трябва да плаща дълговете на големи икономики, които са прекалено задлъжнели и не могат да се справят сами. В момента такъв пример е Франция с дълг от над 110% от БВП и очевидна намеса от страна на ЕЦБ в нейна подкрепа на вторичните облигационни пазари.

"Директно - не. Отново ще ви върна към гръцкия сценарий, когато никой не знаеше какво точно трябва да прави. Тогава финансовите министри се събираха посред нощ, забулени от цигарен дим, нервничеха кой колко пари трябва да даде и тогава наистина първият и вторият пакет за Гърция дойдоха от националните бюджети. Сега ситуацията е коренно различна. Има изграден Европейски фонд за стабилност, който има капитал от 90 млрд. евро, в който всяка държава участва пропорционално на своята икономика. Така че България ще участва с този свой 1%, което мисля, че е около 900 млн. евро. Този капитал се използва, за да се емитират облигации до 500 млрд. евро на много ниски лихви, защото този фонд има възможно най-високия рейтинг. Така че той ще се използва в такива случаи. България никога няма да бъде помолена да спасява директно друга членка на еврозоната".

Еврозоната - идеята за Обединена Европа. Коментар на водещия

През 1945 година Европа е развалина. Градовете са в руини, границите – бодлива тел, а народите – разделени от омраза и страх. Но сред пепелта се ражда мечта: континент, който никога повече няма да се самоунищожи. Тази мечта не е за търговия или пазари – тя е за доверие. За общ път. През 1951 г. шест държави подписват договора за Европейската общност за въглища и стомана – първата стъпка към обединение. Десетилетия по-късно - през 1992 г., Маастрихтският договор дава живот на най-амбициозния експеримент в съвременната история: еврото. Не просто валута, а политически символ – гаранция, че народите могат да споделят една съдба.

Когато еврото се появява през 1999 г., то обединява 11 държави. Днес те са 20 - от Атлантика до Балтика, с икономика от 14 трилиона евро и търговия, която задвижва света. Еврозоната е триумф: тя укроти хиперинфлацията в страни като Гърция преди кризата, увеличи износа на новоприсъединили се като Словения с над 20% за пет години, даде на гражданите свободата да пътуват и инвестират без валутни бариери. Но триумфът има цена. Кризата от 2008 г. разкри пукнатини – Гърция едва не напусна, Италия се бори с дългове, а сега Франция, със своите 110% дълг спрямо БВП, продължава да пренебрегва правилата, които уж са свещени. И докато Европейската централна банка наблюдава, ние, българите, стоим на прага на еврозоната и се питаме: ще бъде ли това съюз на равни?

За България еврото не е просто смяна на банкноти. То е момент на истина. След десетилетия на преход, след инфлацията от 90-те, след надеждите и разочарованията от ЕС, ние искаме да знаем: ще ни даде ли еврото стабилност или ще плати цена за нея?

Според БНБ 62% от българите се страхуват, че цените на хляба, тока и горивата ще скочат. Че заплатите ни няма да ни стигат. Че ще бъдем принудени да спасяваме по-богати държави, които не спазват собствените си правила. И когато виждаме как ЕЦБ толерира фискалните пропуски на Франция, но изисква от нас желязна дисциплина, не можем да не се питаме: къде е справедливостта?