Как се създава кукерски костюм: Мерак, майсторлък и традиция (ВИДЕО)

На Никулден, в навечерието на поредицата зимни празници, започва и усилената подготовка за кукерските фестивали в различни краища на страната. Периодът е особено натоварен за хората, без чиято работа кукерските празници не биха били толкова пъстри и впечатляващи – майсторите, които изработват традиционните костюми.

Иван Иванов от благоевградския квартал "Струмско" е част от кукерската група още от дете. С времето интересът му към традицията прераства в професия – сам започва да шие костюми, вдъхновен от работата на старите сурвакари.

Кукери гонят злите сили в село Елешница навръх Великден

„Проявявах интерес към изработването на костюмите още като малък. Наблюдавах майсторите как шият и в един момент започнах и аз да се занимавам с това“, разказа Иванов.

А изработката зависи от желанието на майстора. „Когато има мерак, човек не го усеща като трудност, а като хоби и удоволствие от това да създаваш нещо“, каза той.

Кожите, които използва, пристигат цели и обработени. Майсторът подбира подходящите цветове и решава как да разположи отделните парчета върху костюма. През годините модата при кукерските носии също се е променяла – от къси горнища и широки крачоли до дълги „попски“ костюми. Днес най-популярни са средноголемите костюми, които най-добре подчертават красотата на традицията.

За две десетилетия Иван Иванов е изработил около 300 костюма. Най-ценни са тези с дълъг косъм. „Най-дългият, който съм правил, беше метър и осем. Черен костюм, който стана доста известен преди около десет години. Искахме да го впишем в Гинес, но не стигнахме до края. И до днес стои впечатляващо“, сподели майсторът.

Цената на кожите зависи най-вече от дължината на косъма и цвета – най-скъпи са белите. „Диапазонът варира от 200 до 5–10 хиляди лева, а в Пазарджик в момента се предлага и кожа за 13 000“, обясни Иванов.

„Джамала 2025”: Кукерски групи от цялата страна дефилират в Кюстендил

Изработката на един костюм му отнема между 5 и 7 дни, в зависимост от детайлите. Работи се изцяло на ръка, а усилията често се усещат дори през нощта. Но за Иванов най-важен остава меракът – най-силният двигател зад всяка традиция, която продължава да живее.

Повече гледайте във видеото.