Снимка: iStock
Рушащи се части от остарелия бивш дворец вече се смятат за опасни
Продължаващата стачка в Лувъра вече не е просто трудов спор. Тя се превърна в изпитание за това колко сигурно, надеждно и компетентно се управлява най-посещаваният музей в света, разказва "Асошиейтед прес".
Зад стачните действия стоят не само влошени трудови отношения, но и състоянието на самата сграда - рушащи се части от остарелия бивш дворец вече се смятат за опасни.
В основата на кризата се крие по-дълбок разлом - обир на бижута на стойност 102 милиона долара, който разкри пробиви в сигурността в самото сърце на институцията и превърна дългогодишните недоволства на персонала в национално разследване.
► Стачката се задълбочава
Напрежението вече беше достатъчно голямо, когато спонтанна стачка през юни внезапно затвори музея, оставяйки посетители блокирани под стъклената пирамида. Седмици по-късно Лувърът затвори офиси и публична галерия заради отслабени подови греди, което засили опасенията за занемаряване в целия комплекс, съществуващ от векове.
Лувърът частично отвори за посетители въпреки продължаващата стачка
Обирът посред бял ден през октомври, при който бяха откраднати кралски бижута, засили вниманието на законодатели и одитори, превръщайки оплакванията на служителите във въпроси за институционален провал.
Снимка: gettyimages
Представители на Министерството на културата се опитаха да потушат конфликта, като предложиха да отменят планирано съкращение на финансирането за 2026 година, да наемат допълнителни охранители и персонал, обслужващ посетителите, и да увеличат заплатите, но синдикатите отхвърлиха мерките като недостатъчни. В понеделник те гласуваха за обявяване на стачка заради хроничния недостиг на служители, влошаващото се състояние на сградите и управленските решения и удължиха протестните действия в сряда за най-малко 24 часа.
Музеят частично отвори врати в сряда с ограничен „маршрут на шедьоврите“, който дава достъп до „Мона Лиза“, Венера Милоска и няколко галерии — временна мярка, дошла твърде късно за някои посетители.
„Това е двадесетата ни годишнина от сватбата и запазихме това за предпоследния ден“, каза Рош Диш, посетителка от Дестин, Флорида. „Вероятно това щеше да бъде кулминацията на пътуването ни. Исках да видя "Мона Лиза“.
Снимка: iStock
Кармен Гарсия от Валенсия, Испания, вече е виждала „Мона Лиза“, затова „маршрутът на шедьоврите“ не ѝ се стори особено впечатляващ. „За място с такава слава е срамно да бъде сведено до такова ниво - особено след като всички онези бижута бяха откраднати“, твърди тя.
Удар в сърцето на Париж: Защо Лувърът отново не успя да опази богатствата си
Докато натискът се насочи директно към президента на Лувъра Лоранс де Кар, министерството назначи Филип Жост, ръководител на реставрацията на катедралата „Нотр Дам“, да помогне за реорганизацията на музея. Това широко се тълкува като знак, че доверието в управлението на музея е разклатено.
► Провал за 102 милиона долара, измерен в секунди
Миналата седмица френски сенатори бяха информирани, че крадците, отмъкнали кралските бижута на стойност над 100 милиона долара, са напуснали Лувъра с едва около 30 секунди аванс - детайл, който ясно показа мащаба на провала.
Гениални крадци или лоша охрана: Анатомия на грабежа в Лувъра
Парламентарно разследване определи кражбата от 19 октомври като резултат от поредица от грешки. Само една от двете камери, покриващи мястото на проникване, е работела, а охраната не е разполагала с достатъчно екрани за наблюдение на записите в реално време. Когато алармата най-накрая се задействала, полицията първоначално била изпратена на грешно място, което се оказало решаващо забавяне, заявиха разследващите.
Снимка: gettyimages
„С разлика от около тридесет секунди охраната или полицията можеха да ги заловят“, каза Ноел Корбен, ръководител на разследването. Одити през 2017 и 2019 година вече бяха посочили слабости, по-късно използвани при обира, но препоръчаните мерки така и не бяха напълно приложени.
И четиримата заподозрени извършители са арестувани, но бижутата все още липсват. Интерпол е включил предметите в своята база данни за откраднато изкуство заради опасения, че могат да бъдат разглобени или изнесени зад граница.
За стачкуващите служители констатациите на Сената потвърдиха това, за което твърдят, че са предупреждавали от години - че защитата на музея е слаба, сигналите били пренебрегнати и допустимата грешка била измерима в секунди.
► Институция под физическо напрежение
Обирът изостри вниманието към състоянието на Лувъра. Части от огромния комплекс бяха затворени, след като служители откриха конструктивни слабости, включително девет зали в галерията „Кампана“, посветени на древногръцка керамика. Технически доклади посочват „особена крехкост“ на носещите греди, което наложи преместване на персонала и затваряне на помещенията до второ нареждане.
Снимка: iStock
Синдикатите заявяват, че части от сградата на стотици години са в „много лошо състояние“, като посочват инциденти като теч на вода през ноември, който повреди стотици исторически книги, като доказателство за по-широко занемаряване.
Ремонтният план „Нов Ренесанс“ на президента Еманюел Макрон, стартиран в началото на 2025 година с цел модернизиране на Лувъра и управление на на туристическия поток, включва разширени входове и мащабни обновления. Критиците твърдят, че проектът се движи твърде бавно и се фокусира прекалено върху показни инициативи. Съдебен одит отчете значителни забавяния при въвеждането на модерно оборудване за сигурност и установи, че само малка част от отпуснатите средства са били изразходвани за безопасност.
► Съпротива срещу специална зала за „Мона Лиза“
Предложението „Мона Лиза“ да получи самостоятелна зала със собствен вход беше замислено, за да облекчи огромния наплив от посетители. Вместо това то се превърна в символ на това, което работниците възприемат като погрешни приоритети.
The Mona Lisa is moving to another room!
— Musée du Louvre (@MuseeLouvre) July 17, 2019
📍The masterpiece is now on display in the Galerie Médicis (room 801).
The Mona Lisa is temporarily relocated and will return to the Salle des États (room 711) in mid-October 2019, once the renovation work in the room is completed. pic.twitter.com/KjCQN0bCbj
Подкрепян от Макрон, планът предвижда отделяне на картината от "Залата на държавите" (Salle des États) с цел подобряване на потока от посетители. Поддръжниците казват, че това отразява реалността на масовия туризъм, при който повечето посетители идват основно, за да видят шедьовъра на Леонардо да Винчи.
Синдикатите възразяват, че проектът подчертава фиксацията върху атракции с голям обществен интерес, докато недостигът на персонал, разпадането на инфраструктурата и пропуските в сигурността продължават. Те твърдят, че средствата за преустройство биха били по-добре използвани за ремонти, модернизация на наблюдението и подсилване на персонала на първа линия.
► Бивш директор отрича вина
Бившият директор на Лувъра Жан-Люк Мартинес заяви пред сенатори, че планът за сигурност на музея е бил достатъчен, като не пое отговорност за пропуските, разкрити от обира.
Мартинес, който ръководеше Лувъра от 2013 до 2021 година, призна забавянията в планираното обновяване на стойност 54 милиона евро и каза, че е бил „потресен, разтърсен и наранен“ от кражбата. Когато му беше съобщено, че неговият наследник по-късно е определил плана като непълен, той отговори: „Смятах, че този план е достатъчен.“
Редактор: Цветина ПетроваПоследвайте ни
