Първата Коледа на преждевременно родените близначки Пролетина и Сияна

С пълна къща посреща Коледа семейството на Събеви от Добрич. Поля и Христо стават родители през август, но преминават през редица изпитания, преди да усетят радостта от майчинството и бащинството. Пролетина и Сияна се раждат преждевременно, а всяка от тях тежи малко над килограм.

За семейството на двойката близначки, наречена от акушерките в „Майчин дом“ в София „Пролетно сияние“, това ще е първата Коледа с новите попълнения.

На 5 август в 12:54 на бял свят се появява Пролетина. Минута след това проплаква и Сияна.

„Такава еуфория, такова чувство никога не бях изпитвала. Те са ни първи дечица, много искани“, разказва Поля.

Момиченцата обаче се раждат преждевременно. „Почти 12 седмици преди термина за раждане. Теглото при раждане беше при едното 1 килограм и 60 грама, при другото – малко над 1300 грама. Бяха на лечение в интензивно отделение малко над два месеца“, обясни доц. д-р Лилия Вакрилова, началник на отделението „Интензивни грижи“ в СБАЛАГ „Майчин дом“.

„Бях не просто притеснена, бях уплашена, защото не съм се сблъсквала до този момент с такива семейства, с такъв проблем. Не знаех какви са реалните последствия от това, че те са недоносени“, казва Поля.

Налага се да бъдат поставени на апаратно дишане. „Лечението при такива малки и по-рано родени бебета е доста комплексно. В първите дни и седмици от живота им водеща патология и водещ проблем е незрялостта на белия дроб“, обясни доц. Вакрилова.

Недоносените деца: Доколко е важен физическият контакт между бебето и майката (ВИДЕО)

Децата прекарват над два месеца в кувьози. „Свижданията бяха в понеделник и четвъртък за по половин час. Единият път влиза той, другият път влизам аз. До момента, в който Пролетина започна да се храни самостоятелно от бутилка. Тогава започнаха да ни пускат всеки ден в 13:00 и в 16:00 – да се храним, да се опознаваме“, разказва Поля.

Нижат се 23 безкрайно дълги дни, преди Поля да гушне децата си за първи път.

„Разтреперих се и се разплаках. Разплаках се, защото те бяха по килограм и половина. Наистина бяха много малки и много крехки. Акушерката просто ги уви, подаде ми ги и наистина загубих ума и дума. Седях просто и ги държах. Не можех да повярвам, че прегръщам децата си, защото за мен беше като приказка“, разказва Поля.

Следващият критичен за лекарите и щастлив за майката момент е захранването на бебето.

„В момента, в който доближавам до лицето ѝ, забелязвам, че тя няма сонда, т.е. че се храни самостоятелно. Не мога да ви опиша каква радост изпитах. Веднага я грабнах, извиках акушерката: „Моля ви, дайте ми шише, искам сама да си я нахраня.“ И така стана, че сама си я нахраних“, разказва Поля.

Специалните грижи за най-малките са продължителни – процесът е труден, но резултатен.

„Те бяха изписани единствено с витамини за рахит – витамин D. Но има бебета, които са с по-продължителна дихателна недостатъчност, които се изписват с минимално лечение и евентуално с мониториране у дома“, обясни доц. Вакрилова.

През последните години процентът на недоносените бебета у нас се запазва около 10. „Относително по-висок е спрямо процента на родените с ниско тегло в други страни от ЕС и особено в скандинавските страни“, допълни доц. Вакрилова.

Стандартът на живот, стресът и отлагането на първото раждане са основните причини за това. Да имаш дете е предизвикателство, а с близнаци е двойно по-голямо.

„Двойно благословена, двойно щастлива – целувките са двойни, прегръдките са двойни, памперсите са двойни“, споделя Поля.

За двойния плач, а и за усмивките Пролетина и Сияна си имат баба и дядо по две.

„Имаме пълната подкрепа от семействата си за абсолютно всичко. Много съм благодарна и за всички грижи, които бяха положени за тях в „Майчин дом“. Това е най-големият подарък, за който сме мечтали дълго време, и наистина къщата ни е пълна“, споделя Поля.

Репортер: Елена Танева