Имунната система под натиск: Какво трябва да знаем в разгара на грипа

Случаите на заболели от грип в България и Европа нарастват, като водеща причина за това е разпространението на т.нар. вариант К на грипния вирус H3N2. Това заяви клиничният имунолог проф. д-р Доброслав Кюркчиев в предаването „Пулс“ по NOVA NEWS.

По думите му данните от редица европейски държави и САЩ показват, че около половината от пациентите с респираторни симптоми са положителни за грип, като близо 90% от тях са заразени именно с вариант К. Това е мутирала форма на добре познатия вирус H3N2, който е причинител и на т.нар. хонконгски грип от 1968 г. „Това не е нов вирус, а мутирал вариант на стар познайник“, подчерта специалистът.

Грипният сезон настъпи: Кога и защо ваксините са най-силната защита за децата?

Проф. Кюркчиев успокои, че думата „мутация“ не бива автоматично да поражда паника. За разлика от коронавируса, грипният вирус по принцип мутира постоянно и това е част от естественото му поведение. Макар вариант К да е по-заразен, протичането на заболяването е познато и не представлява сериозна опасност за хора извън рисковите групи.

Относно противогрипните ваксини, имунологът обясни, че науката не може да предвиди конкретните мутации, които ще доминират през сезона. Ваксините се разработват на базата на данни от предходни месеци, включително от Южното полукълбо, където вариант К е регистриран първоначално. Въпреки това, ваксините остават най-доброто средство за защита, макар и несъвършено.

„Противогрипната ваксина не предпазва напълно от заразяване – ефективността е около 50%, но значително намалява риска от тежко протичане на заболяването“, обясни проф. Кюркчиев. При децата защитата срещу тежък грип достига до 75%, докато при възрастните е около 40%. Именно поради това ваксинацията е особено препоръчителна за възрастни хора и пациенти с хронични заболявания.

За децата до 18-годишна възраст специалистът обърна внимание на назалната противогрипна ваксина, която съдържа жив, но отслабен вирус. Тя е с висока ефективност – над 85% срещу тежко протичане, но не се препоръчва за деца с доказан имунен дефицит. „Не всеки, който боледува често, е имунокомпрометиран – това е медицинска диагноза“, подчерта имунологът.

Аутизъм: Защо ранната диагноза променя живота на децата?

Относно късната ваксинация в разгара на грипната вълна, проф. Кюркчиев беше откровен: „Уместно е, но е късно“. Изграждането на имунитет отнема поне 5–6 седмици, а оптималният период за ваксинация е бил през октомври и ноември. Въпреки това, поставянето на ваксина не е опасно, но ползата на този етап е ограничена.

Специално внимание беше отделено и на пациентите с автоимунни заболявания. По думите на специалиста, в повечето случаи основната терапия не трябва да се спира при грип, но решението трябва да е индивидуално и да се взема съвместно с лекуващия лекар. Кортикостероидите обикновено не се прекъсват, докато при биологична терапия може да има изключения.

Категорична беше позицията на проф. Кюркчиев по темата за имуностимулиращите препарати. Според него, здрави хора и хора по време на инфекция не бива да приемат имуностимуланти, тъй като прекомерната имунна реакция може да бъде по-опасна от самия вирус. „Имунната система не е лелка, която просто трябва да се „напомпа“ – понякога именно нейният свръхотговор е проблемът“, предупреди той, напомняйки за феномена „цитокинова буря“, познат от COVID-19.