Пенсионната реформа: Какво се променя във втория стълб?

На заседание на Съвета за тристранно сътрудничество в понеделник бяха обсъдени промени във втория стълб на пенсионното осигуряване, в който всички работещи задължително внасят пари. Предложението е всеки частен пенсионен фонд да разполага с така наречените подфондове. Те се делят на три типа – динамичен, балансиран и консервативен, като всеки подфонд ще има различен начин на инвестиране на парите ни.

„Приемаме, че ние сме физически лица, които ходят на работа. Получаваме доходи от трудови договори. Всеки месец ни се удържа осигуровка. Част от нея задължително отива в държавното обществено осигуряване. Това е първият стълб – пенсиите, които получаваме от НОИ. Друга част от нашата осигуровка отива в пенсионен фонд, който ние имаме възможност сами да изберем – частните фондове. Това е вторият стълб. Това е задължително. Третият стълб е доброволна възможност, която не е задължителна. Ние, нашият работодател преценяваме или ако има колективен трудов договор преценяваме”, обясни в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS зам.-председателят на БКС Мария Минчева.

Реформа във втория пенсионен стълб: Парите ни тръгват по три пътя

„Третият стълб е частен фонд. Смисълът е да получавате доходи от различни източници, когато се пенсионирате един ден. Разликата е, че първият стълб е солидарен. В него с осигуровките и данъците на всички нас, които работим, се покриват част от пенсиите на сегашните пенсионери. Останалата част се покрива от данъци. Там имате размер, който е определен от държавата, от възможностите на бюджета, от осигурителния доход, от икономическо развитите”, допълни тя.

„Във втория стълб имаме наши собствени партиди. В тези партиди, като банкова сметка, някой управлява парите, които влагаме. Във втория стълб - нашата банкова сметка условно, внасяме някаква сума от нашите пари, които са също предварително определени. За да носят някаква доходност, тези пари трябва да се управляват по някакъв начин. Всъщност промяната е насочена към управлението на тези средства”, каза още Минчева.

Според президента на КТ „Подкрепа” Димитър Манолов частните фирми си взимат голям размер от парите под формата на печалба. Доскоро тя била 5%, но сега е намалена до 3.5 на сто. „Срещу тази сума частното дружество не предоставя никаква услуга на осигуреното лице. Парите, изведени от човека, моментално отиват по сметките на това дружество – за неговата собствена издръжка, за печалба. Освен това, след това мъдро управление, каквото и ще да е то, накрая на годината се удържа един процент такса върху размера на така наречения портфейл, без значение какъв е резултатът от управлението”, коментира той. „Защо всички сме страшно много объркани?”, попита Манолов и допълни: „Защото държавата, когато направи това нещо, не го направи като хората. Тя направи същото, което се случва в третия стълб, само че задължително. Тогава, когато държавата те кара задължително да участваш в него, тя трябва да има и грижата за това”, допълни синдикалистът. 

Манолов заяви още, че вторият стълб е "заченат в грях" и заговори за четвърти стълб. „Това се нарича колективни пенсионни планове. Няколко предприятия се сдружават, правят вноски за своите работници и заедно по някакъв ред управляват тези средства, където елементът също е доброволен. Тоест във всичко, освен в първия стълб, трябва да присъства доброволният елемент. Нашата система е зачената в грях. Трябва да се даде на хората възможността поне да изберат тези рискови профили - в кои да участват и в кои да не участват”, каза още той. 

Българи са дали близо 20 млн. лв., за да си купят стаж за пенсия

„Населението намалява и ние смятаме държавата за нещо абстрактно. Тези пари идват от работещите хора, но те ще намаляват. Необходимо е да има диверсификация, за да може все пак размерът на пенсиите да бъде достатъчен, за да се покриват нуждите на хората. Но това е идеологически спор - доколко всичко да е държава и доколко да има и собствена лична отговорност и възможност на хората да спестяват за своите старини”, коментира Минчева. Тя каза още, че позицията на КТ „Подкрепа” от години е ясна. „Те имат виждане как трябва да се осигурява през държавата това нещо. Работодателските организации обратно - смятаме, че трябва да има много по-голяма възможност за хората да инвестират своите спестявания. Трябва първо да имат спестявания, да свикнат да имат пари и да ги управляват, така че те да им носят доходност. Това е много голямата разлика в начина, по който разсъждаваме”, заяви тя.

„Може да остане някой с впечатление, че „Подкрепа” е против втория стълб. Нищо подобно. Ние сме за, но искаме играта да е честна, защото най-големият проблем във втория стълб е, че по отношение на пазарните субекти е нарушен главният принцип на пазарната икономика. Рискът е разделен от доходността. При частните пенсионни фондове няма никакъв риск. Рискът е за осигуреното лице, а за тях е само печалбата”, каза Манолов.

Зам.-председателят на БКС коментира, че идеята за мултифондовете е много стара. „Ние сме особено активни в последните две години, виждайки как растат дефицитите точно в първия стълб, да поставим въпроса как се движи развитието на цялата система, така че хората да имат повече доверие в нея, да има повече прозрачност и вторият стълб и третият стълб да носят доходност и да задоволяват очакванията на хората. Това, което се прави в момента, е всички средства да се управляват еднакво, независимо дали сте на 20, на 30, на 40, на 50, на 60 години, тоест в началото на трудовия си път или към неговия край”, коментира тя.

Целия разговор гледайте във видеото.