93% от българите с достъп до интернет. Всеки пети у нас използва изкуствен интелект

От под 1% потребители през 1995 г., днес интернет използват близо две трети от световното население. Превърнал се от лукс в начин на живот, идва и въпроса каква част от деня си прекарваме с него. Според последните доклади на "Дейта Рипортъл", които събират и анализират данни, свързани именно с интернет пространството, един потребител сърфира средно по 6 часа и 39 минути на ден, като 2 часа и половина отделя за социалните мрежи, а почти 4 часа и половина ползва мрежата през телефона си.

Когато говорим за деца и младежи обаче, времето рязко скача. Според същите доклади хората на възраст между 10 и 24 години използват мрежата средно по 7 часа и 36 минути всеки ден.

Училището като фактор за стрес: Нужни ли са часове по психично здраве

Според Световната здравна организация повече от 1 на всеки 10 деца до 15-годишна възраст е с проблемно поведение в социалните мрежи и е развило зависимост към тях. Facebook все още е най-популярната с близо 3 милиарда активни потребители на месец.

Много държави опитват да се справят с проблема чрез ограничения. Австралия е първата страна, която забрани достъпа до социални мрежи на деца под 16 години. В Дания забраната вече е планирана за под 15-годишните, а Франция е на път да се превърне в първата европейска държава, която ще въведе мярката, ако и Сенатът одобри приетия от Долната камара на парламента проектозакон. Да забранят социалните мрежи на децата се обсъжда още в Испания, Италия, Гърция и Норвегия, като някои от тези страни дори вече са изготвили законопроекти.

Поглеждаме към България, където от всички държави членки на Европейския съюз, достъпът до интернет се е увеличил най-много за 10 години. 93% от домакинствата у нас вече имат такъв, при 95% средно за държавите от Европейския съюз. Въпреки че на пръв поглед разликата не изглежда голяма, тя ни нарежда на 22-ра позиция сред всички. Още по-назад – 26-и, сме по дял на хората често използващи интернет, докато в Ирландия, Дания и Нидерландия почти 100% от населението са такива потребители. След нас е само Хърватия. 7% от българите пък, никога не са ползвали интернет.

Все повече деца у нас - с психологични симптоми заради екранна зависимост

Имаме нужда от интернет по шест основни причини, но приоритетите ни изглежда се различават от тези на останалите европейци. В България най-много го използваме за телефонни и видео разговори чрез различни приложения. Втората и третата по честота причини са социалните мрежи и чатовете, като именно съобщенията са най-популярната активност в Европа, а социалните мрежи там са едва на пето място. Следва потребността ни да четем новини и едва след това - проверката на електронната поща. При останалите четенето на имейли е втората по честота активност. Едва в 47% от случаите сме онлайн, за да пазаруваме, при 72% за другите европейци, за които закупуването на стоки и услуги е на четвърта позиция.

Навсякъде в Европа достъпът до интернет се осъществява основно през мобилен телефон и след това през лаптоп. Следват настолният компютър, който е предпочитан в 1/4 от случаите, таблетът и устройства като смарт телевизори или часовници - 14-15%. Тук идва и голямата разлика, защото тези очевидно все още недостатъчно популярни тук устройства, в Европа се използват за достъп до интернет повече, отколкото настолният компютър.

Как се възпитават едни от най-умните деца на света?

Макар и бавно, изкуственият интелект също си пробива път като вид активност в интернет. Всеки пети у нас го ползва, а в Европа всеки трети. Най-разпространена е употребата му в Дания, където всеки втори прибягва до него. Ние все още сме на едно от последните места по употреба, като след нас са само Италия и Румъния. Използваме го най-вече за лични нужди, в 8% от случаите за работа, а в 5% за учене. В останалите държави членки, тези проценти са двойно по-високи, а като основна причина за неползването му хората у нас посочват липса на нужда.