БНБ отчита годишна инфлация от 3,5% в края на декември 2025 г.

През третото тримесечие на 2025 г. годишният растеж на икономическата активност възлиза на 3.0% според сезонно неизгладените данни на НСИ (спрямо 3.5% през предходното тримесечие). Това се посочва в тримесечното издание на БНБ „Икономически преглед“. В текущия брой е представен анализ на основните тенденции на развитие в българската икономика на база на публикувани към 16 януари 2026 г. макроикономически показатели. 

Частното потребление се е повишило с високи темпове, докато отрицателният принос на нетния износ се е разширил, а при потреблението на правителството е отчетено забавяне на годишния растеж, посочват от БНБ.

ЕК: Умерено нарастване на заплатите и ниска безработица в България през 2025 г.

Условията на пазара на труда са останали затегнати през третото тримесечие на 2025 г. Заетостта се е повишила с 2.3% на годишна база, но въпреки силното търсене на труд през периода, годишният растеж на компенсацията на един нает се е забавила до 4.3% в реално изражение.

Краткосрочните индикатори дават разнопосочни сигнали за икономическата активност на фирмите и домакинствата през четвъртото тримесечие на 2025 г. Като цяло те сигнализират за запазване на водещата роля на частното потребление за верижния растеж на реалния БВП, който се очаква да остане близo до този от предходното тримесечие.

През третото тримесечие на 2025 г. се е наблюдавала възходяща динамика на цените по веригата на предлагане, която обаче се е пренесла в ограничена степен върху отчетения растеж на Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).

БНБ: Ръстът на икономиката се забавя, инфлацията и заплатите растат

Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, възлезе на 3.5% през декември 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г., като ускорението се е определяло главно от групите на услугите и на храните, както и от свиващия се отрицателен принос на групата на енергийните продукти. Определящи фактори за ускоряването на инфлацията са били нарастващите разходи за труд на единица продукция и силното частно потребление, които позволили на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители, допълват от БНБ.