С приемането на удължителния бюджет: Ще излязат ли сметките на властта?

Това, че нямаме приет редовен бюджет, ни се случва вече за четвърта година. Според някои финансисти това не е проблем и има начин и държавата, и общините да функционират, но на практика това не е така. Държава без бюджет е държава без посока. Във финансовата рамка са приоритетите и политиките. Бюджетът е основният инструмент, с който управляващите се представят пред хората, за да знаят какво ще се случва. Така че в този смисъл ситуацията не е добра. Това коментира в „Твоят ден” по NOVA NEWS бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова по повод удължения бюджет, чийто срок беше продължен с нови три месеца.

Зам.-председателят на УС на БТП Васил Тодоров обясни, че в първите години, когато беше въведен плоският данък, данъчната ни система показала, че при добро управление на държавните финанси може дори да се генерира излишък в бюджета. „Визията, която имаме като Българска търговско-промишлена палата, както и останалите работодателски организации, е за балансиран бюджет. Тази „нова нормалност“, която се появи с често сменящите се служебни правителства след 2020 г., доведе до колебания в нарастването на държавните разходи. В резултат в бюджета за 2026 година бяха заложени разходи, с които обществото не се съгласи. Това доведе до падане на редовното правителство”, припомни той.

Какво може да направи служебният кабинет относно бюджета на страната

По думите му стремежът е бил да не надвишаваме 3% дефицит заради критериите при влизането в еврозоната. Тодоров беше категоричен, че бизнесът не е разтревожен от удължителния бюджет. „Основното безпокойство е свързано с държавните дефицити и последните пет години, в които страната преминава от криза в криза – COVID, енергийна криза, войната в Украйна. Сега навлизаме в нова фаза на трайно повишени цени на горивата и несигурността около военния конфликт и морските транспортни канали”, обясни зам.-председателят на УС на БТП.

Христина Христова: С Бюджет 2026 берем плодовете от четирите години политическа нестабилност

По повод компенсаторния механизъм Христова подчерта, че всичко трябва да се базира на критерии. „За гражданите това означава, че помощта се дава на хора с доход до два пъти линията на бедност - около 780 евро, като се очаква над 1,6 милиона души да получат подкрепа”, обясни тя.

По отношение на бизнеса тя беше категорична, че трябва да има ясни правила, за да се избегне подпомагане на компании, които са финансово стабилни и не се нуждаят от подкрепа, или които злоупотребяват с помощта. „Пример е ситуацията с компенсациите за ток в миналото, където някои фирми с добри печалби също получиха подкрепа”, припомни тя.

Целия разговор гледайте във видеото.