„Темата на NOVA”: Живи съкровища

Мистериите на нестинарството, космическата енергия на родопската гайда, уникалното многогласно пеене, живите цветя от чипровските килими, магията на Сурва. Това са само част от традициите, останали по българските земи в наследство от древни времена и забравени култури. В навечерието на Великден в „Темата на NOVA” журналистът и водещ Ани Салич и операторите Георги Георгиев и Таси Асенов тръгват по следите на живите съкровища на България. Дори разказвачите на народни приказки, занаятчиите и билкарите тук се оказват изключително важен културен феномен, казват историците и етнографите. Ето защо България е една от държавите в света с най-много нематериални културни обекти, вписани от ЮНЕСКО като ценни за човечеството живи паметници. В навечерието на Великден отиваме заедно там, където от векове се пазят част от живите съкровища на България.

Българската гайда в ЮНЕСКО: Как се учат да свирят музикантите в Пловдив

2025 г. се превръща в годината на българската гайда и традицията на гайдарското свирене, които официално влизат в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Признание, но и призив за запазването на уникална музикална традиция, за да не изчезне никога от нашите земи високата гайда джура или ниската – каба. Джура гайдата е разпространена в Добруджа, Странджа, Тракия и Шоплука. Каба гайдата в Родопската област, а един от най-известните български гайдари там е Петър Янев. Само с неговата гайда вече десетки години пее неповторимата ни певица Валя Балканска, която още преди години е вписана в ЮНЕСКО със събора в Копривщица. „Много често съм си задавал въпроса – защо през средните векове Европа има Бах, Моцарт, Бетовен, Леонардо? Тези народи са творили изкуство, а нашият народ има една единствена цел – да оцелее. И, според мен, е оцелял само заради тези гайди, гайдурчици, те са свързани с езика, с песните”, казва Петър Янев. И добавя: „Много често ме питат – каква е разликата между българската и шотландската гайда. Нашата е по-съвършена по причината, че имаме по-съвършен фолклор и народознание, ние в ритмично и интонационно отношение сме недостижими –  такова нещо в света не съществува на едно място. Българският фолклор е жив и не е в музея, ние и днес свирим на сватби и събори”.

Жива е и музиката на жените, които пеят за ежедневната си радост и мъка. Още през 1939 е създадена женската фолклорна група „Бистришките баби", а през 2008 популярната формация получава международно признание…. в списъка на ЮНЕСКО. Уникалните им гласове и многогласовото полифонично пеене прославят по целия свят автентичните шопски песни, изпълнени от поколения певици заедно с техните дъщери и внучки. Наричат ги още „Гласовете от Холоцена”. Дина Колева, която е ръководител на фолклорната група, казва: „Едната, която задава мелодията, е извиквачка. Другите две са исов тон. Когато са роднини хората, те имат еднакви тембъри”. Това е причината голяма част от участничките в състава да са сестри или майки и дъщери. До днес „Бистришките баби” пазят около 300 песни. Те обаче не са записани, защото многогласовото пеене трудно се вписва в познатите музикални стандарти. А тайните на това пеене все още предизвикват интереса на музикални изследователи от цял свят, които откриват следи от него във фолклора на далечни островни народи. Дина Колева споделя: „Ние много го обичаме това пеене, старите баби го обичаха и ни го предадоха заедно с любовта си. И следващите поколения – и те си ги обичат. Затова се надявам че няма да изчезнат песните”.

Не изчезват също и други традиции като нестинарството и като майсторството на чипровските килими, които също са част от списъците на ЮНЕСКО. Етнографите ги наричат културни факти. „Всички факти са любопитни…. всички те са също и форма на консолидация на общността”, категорична е чл. кор. проф. Мила Сантова от Института по етнология и фолклористика на БАН.

А единението на българите през вековете се гради от традициите, музиката, песните и танците, но и от уникалните обичаи. Един от тях е Сурва. А сред най-известните празници днес е фестивалът на маскарадните игри в Перник, който за първи път се провежда през 1966 година. През 2015 фестивалът влиза в Представителната листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството и продължава до днес, когато тук идват маскарадни групи от всички етнографски области в България както и от Италия, Хърватия, Сърбия Франция, Гърция, Португалия, Испания и дори от далечна Индонезия. Подготовката за празника отнема месеци и дори години.

„Сурва“ 2026 започна: 100-годишни традиции и магията на маските завладяха Перник

Години преди Сурвата, първи в списъка на ЮНЕСКО от България е бил вписан Съборът за народно творчество в Копривщица, който е основан още през 1965. Копривщица събира хиляди българи от всички възрасти през август, за да пеят и танцуват, да показват и старите ни игри и занаяти. От тук са тръгнали са станали известни много талантливи български народни певици – сред които самата Валя Балканска. А кой днес пази магията на родопската песен и как легендарният гайдар Костадин Илчев успява да предаде на стотици млади музиканти тайните на каба гайдата? Гледайте във видеото.