Големият общински проблем: Централизацията и зависимостта от София

Трите големи проблема на българските общини - децентрализация, децентрализация, децентрализация. Това означава българските общини да носят своята отговорност за инвестициите, за доходите на хората, да се намесят в контрола на сивия сектор и с тези средства да отговарят на потребностите на хората. Днес общините в България са касички. Това заяви в предаването "РеВизия" по NOVA NEWS кметът на община Троян и председател на Сдружението на общините Донка Михайлова.

Тя коментира големите проблеми на общините в системата на финансиране у нас и как те могат да бъдат решени. Децентрализацията - фискална, но и не само, е тема, за която говорим от години, но и която така и не се случва. И всичко въпреки, че самите общини отдавна лобират за реформата.

"Това е една изстрадана за всички български общини истина. Бих допълнила и защо това се случва въпреки нормалната логика и опита на Европа? Защото на централната власт ѝ е удобно кметът да бъде човекът, който моли, който е зависим, който трябва да се съобрази с волята на централната власт, включително по време на избори", каза тя.

Главчев пред Световната банка: Необходимо е да се подобри административният капацитет на местните органи

Община Троян е един от добрите примери как бизнес и работни места могат да се привличат и да растат, благодарение на същия този бизнес. Децентрализацията би позволила и ускорено развитие, но има и аргументи срещу нея: "Нашата община е един от добрите примери, защото има здрав и работещ бизнес. Икономическият аргумент срещу децентрализацията е, че малките общини без инвестиционен капацитет, с безработица и ниски доходи, то трудно ще издържат. Но децентрализацията означава и това - част от доходите на гражданите да остават в общините, а да не отиват в централния бюджет и да се връщат обратно по механизъм, който не е много ясен. Давали сме предложения - там, където са най-бедни общините, държавата може да продължава да помага, както го прави и сега"-

Все пак има и легитимен въпрос - имат ли капацитет общините да се борят по между си на конкурентен принцип: "Не мога да отговоря еднозначно. Ясно е, че има общини с капацитет, както и такива, в които го няма. Но няма как да вървим към укрепване на капацитет без органите на местно самоуправление да се подложат на това изпитание. Това означава и отговорност на гражданите, които избират".

Единственият шанс за малките градове е фискалната децентрализация и привличането на преработващи предприятия

В конкретика - какво прави една община, когато парите от държавата не дойдат: "Имали сме забавяне и с две години или година и половина - както е случаят с инвестиционната програма. Това е програма, която беше замислена като възможност на общините да инвестират - според своите решения - в посока на обновяване на ВиК мрежа, нови сгради за обществено ползване. Това беше добра идея. За съжаление, тази идея имаше определени пороци. Първо - не беше ясно във времето как ще се развива, имахме хоризонт година за година. Има визия само за година, а за следващата - няма. Договаряме всяка година с министъра на финансите лимит за настоящата година и то в тази политическа обстановка на смяна на министри".

Как общините търсят финансиране за решаване на проблемите 

В България има 265 общини. И почти всички те всяка година чакат - да им кажат колко пари ще получат, да им прехвърлят средствата за заплати на учители, за социални услуги, за чистота,  да им разрешат да ремонтират училище или да асфалтират улица. И когато парите не стигнат, а те почти винаги не стигат, кметовете правят това, което не би трябвало да правят в една нормална европейска държава - отиват в Министерството на финансите, за да търсят още средства.  Понякога чакат месеци, докато получат и най-малката сума.

Това не е проблем на отделен кмет или на отделна община. Това е системен проблем. България е една от най-централизираните държави в Европейския съюз по отношение на местните финанси. Общините генерират едва между 20 и 35 процента от собствените си приходи. Всичко останало зависи от държавата. Това означава, че кметът, който е най-близо до хората, който знае къде точно има нужда от ремонт на детската градина или от нова автобусна спирка, всъщност има най-малко власт да реши тези проблеми сам. Той не може да планира дългосрочно. Не може да инвестира смело. Не може да носи реална отговорност. Защото истинската власт над парите е концентрирана в София.

Повече гледайте във видеото.