Между инфлацията и популизма: Какви мерки работят и кои вредят на пазара

Темата за цените, инфлацията и икономическата политика коментираха старшия изследовател в Института за пазарна икономика Петър Ганев и изпълнителния директор на Българската предприемаческа асоциация Александър Нуцов в ефира на „Здравей, България“. Експертите очертаха ключовите предизвикателства пред управлението на цените и публичните финанси в условията на продължаващ инфлационен натиск.

Според Петър Ганев въпросите за проследимост на ценообразуването, диалог с търговските вериги, скъсяване на веригите на доставки и по-строги правомощия на регулаторите се обсъждат от поне четири години. Досегашните опити за въвеждане на такива мерки обаче не са довели до съществен резултат. Ганев подчерта, че прекомерната намеса може да се окаже по-скоро вредна. 

Румен Радев: Още в понеделник внасяме законопроекти срещу галопиращите цени и за съдебната власт

Той акцентира върху факта, че причините за високите цени често не се крият в търговските вериги, а по-скоро в нивото на конкуренция в производството. В този контекст той предупреждава, че „важното е да не се обърка пазарът с някакви свръхмерки, които не работят“.

От своя страна Нуцов също се обяви против непазарни интервенции като определяне на таван на цените. Той припомни исторически примери, при които подобни мерки са имали краткосрочен ефект, но впоследствие са водели до още по-рязко поскъпване. „Когато потиснеш цените за момент, след това те започват да растат много по-бързо“, отбеляза той. Вместо това, според него, усилията трябва да се насочат към оптимизиране на веригите на доставки и създаване на по-голяма предвидимост за бизнеса.

Двамата експерти се обединиха около тезата, че пазарът в България е силно конкурентен и потребителите имат достъп до информация за цените. Възможностите за допълнителна прозрачност, например - публикуване на цени в реално време, биха могли да подпомогнат конкуренцията, но не са панацея срещу инфлацията. Ганев отбеляза, че „усетът на човека не е, че липсва избор, а че цените като цяло се вдигат, което е факт“.

Съществен акцент в разговора беше поставен върху ролята на държавния бюджет като двигател на инфлацията. Според Ганев именно високите дефицити и увеличените публични разходи - особено за заплати и социални плащания, създават силен инфлационен натиск. Той даде примери с други европейски държави, където подобни политики са довели до икономически дисбаланси и политическа нестабилност.

В тази връзка Нуцов подчерта необходимостта от оптимизация на разходите в публичния сектор. По думите му, на фона на растящите приходи в бюджета, включително заради инфлацията, държавата трябва да търси ефективност. Той посочи, че подобни процеси вече текат в частния сектор, включително чрез автоматизация и нови технологии, и рано или късно ще засегнат и администрацията.

Ганев допълни, че България все още има възможност да предприеме навременни мерки, преди да се стигне до тежки съкращения. Той предложи конкретни ориентири - ограничаване на разходите за персонал до 10% от БВП и намаляване на дела на заетите в публичния сектор. В момента, по думите му, „всеки четвърти работи в държавна работа“, което е над устойчивите нива.

Харчи ли държавата повече, отколкото може да си позволи

Според Нуцов именно стабилната данъчно-осигурителна рамка е едно от основните предимства на България пред чуждестранните инвеститори. „Това трябва да бъде запазено, ако искаме да привличаме инвестиции и да развиваме регионите извън София“, подчерта той.

Тезите на двамата очертаха ясен консенсус: решенията на икономическите предизвикателства не се крият в бързи административни мерки, а в балансирана политика, която съчетава фискална дисциплина, ефективни разходи и запазване на пазарните принципи. Както обобщи Ганев, „не може да постигнем всичко едновременно - затова фокусът трябва да бъде върху разходите“, ако целта е да се запази икономическата стабилност и да се стимулира устойчив растеж.

Нуцов подчерта сериозния недостиг на работна сила в България, като отбеляза: „В момента български компании нямат хора, отварят се много работни места“. Според него, въпреки че изкуственият интелект ще трансформира редица професии, той ще създаде и нови възможности - особено в сферата на услугите и обработката на данни. Ключовият въпрос, по думите му, е този процес да бъде управляван навреме чрез активен обществен и институционален диалог.

На въпроса дали евентуално съкращаване в публичния сектор би довело до ръст на безработицата, Петър Ганев беше категоричен, че рискът е минимален. Той припомни, че България е сред страните с най-ниска безработица в Европейски съюз, а динамиката на пазара на труда се движи основно от сектора на услугите - именно този, който би могъл да поеме освободени кадри от администрацията. „Тук с кадрите проблем по-скоро няма да има“, обобщи той.

Хазната на минус? Какви са възможностите за попълване на липсите

Ганев направи важно уточнение, че профилът на държавната администрация вече се е променил - в нея все по-често работят хора с висше образование и приложими умения. Това, според него, улеснява евентуалния преход към частния сектор. В същото време той подчерта, че високите заплати в публичния сектор отразяват именно тази квалификация, но предупреди срещу прекомерните увеличения: „Не може да вдигнеш за една година 40% - това е просто правило“.

В „Твоят ден“ гостуваха Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, и Людмила Елкова, която е бивш заместник-министър на финансите и член на Управителния съвет на БНБ. Основният акцент в разговора беше предстоящата бюджетна политика, синдикалните искания и възможните промени в данъчната и ценовата рамка.

Людмила Елкова подчерта, че основният проблем в момента е липсата на стабилен и предвидим бюджетен процес. По думите ѝ обществените очаквания вече са сведени до това просто да бъде приет бюджет, което само по себе си показва сериозно разстройство в държавното планиране. Тя посочи, че бюджетът остава силно инерционен, а автоматичните механизми за нарастване на разходите натоварват системата.

Елкова изрази съмнение, че въвеждането на нов автоматичен механизъм за заплатите в публичния сектор, обвързан с издръжката на живота, би решило структурните проблеми. Според нея подобен подход отново би довел до нова форма на автоматизъм, вместо до реална реформа.

Михаил Кръстев се съгласи, че автоматичното увеличение на заплатите в публичния сектор е проблематично. Той посочи, че около 700 хиляди души работят в държавната администрация и не всички от тях генерират еднаква стойност. Според него е необходим сериозен анализ на ефективността, който да покаже къде има нужда от оптимизация, а не механични съкращения или увеличения.

Кръстев подчерта, че целта не трябва да бъде „съкращаване на калпак“, а подобряване на ефективността. По думите му е важно да се прецени кои звена създават реална добавена стойност и кои не, за да се оптимизира публичният сектор.

По темата за идеята за таван на цените и заплатите, Елкова определи подобни предложения като несъстоятелни и трудни за прилагане. Тя подчерта, че пазарната икономика се регулира от търсенето и предлагането и че административното ограничаване на цените води до изкривявания.

Кръстев допълни, че въвеждането на тавани - както при цените, така и при възнагражденията – може да доведе до обратен ефект, включително недостиг на стоки и изтегляне на участници от пазара. Според него единственият устойчив път за по-ниски цени е намаляване на административната тежест и засилване на конкуренцията.

По отношение на данъчната политика Михаил Кръстев заяви, че не трябва да има увеличение на данъците, тъй като това би влошило икономическата среда и би намалило инвестиционната привлекателност на страната.

Людмила Елкова обаче изрази различна позиция, като подчерта, че България се намира в ситуация на бюджетен дефицит, който изисква консолидация, а не намаляване на данъчната тежест. По думите ѝ всякакви разходни или данъчни облекчения в този момент са трудно приложими без риск за фискалната стабилност.

Повече по фискалната тема гледайте във видеата.