Между инфлацията и популизма: Какви мерки работят и кои вредят на пазара

Темата за цените, инфлацията и икономическата политика беше разгледана в дълбочина от старшия изследовател в Институт за пазарна икономика Петър Ганев и изпълнителния директор на Българска предприемаческа асоциация Александър Нуцов. Разговорът в „Здравей, България“ очерта ключовите предизвикателства пред управлението на цените и публичните финанси в условията на продължаващ инфлационен натиск.

Още в началото беше поставен въпросът дали анонсираните от управляващите мерки - проследимост на ценообразуването, диалог с търговските вериги, скъсяване на веригите на доставки и по-строги правомощия на регулаторите - предлагат нещо ново. Според Петър Ганев, това е „разговор, който България води поне от 2022 г. много наситено“, като досегашните опити не са довели до съществен резултат. Той подчерта, че прекомерната намеса може да се окаже по-скоро вредна: „Ако някой мисли, че може да вземе решение и това да смъкне цените, това по-скоро няма да се случи“.

Румен Радев: Още в понеделник внасяме законопроекти срещу галопиращите цени и за съдебната власт

Ганев акцентира върху факта, че причините за високите цени често не се крият в търговските вериги, а по-скоро в нивото на конкуренция в производството. В този контекст той предупреждава, че „важното е да не се обърка пазарът с някакви свръхмерки, които не работят“.

От своя страна Александър Нуцов също се обяви против непазарни интервенции като тавани на цените. Той припомни исторически примери, при които подобни мерки са имали краткосрочен ефект, но впоследствие са водели до още по-рязко поскъпване. „Когато потиснеш цените за момент, след това растат много по-бързо“, отбеляза той. Вместо това, според него, усилията трябва да се насочат към оптимизиране на веригите на доставки и създаване на по-голяма предвидимост за бизнеса.

Двамата експерти се обединиха около тезата, че пазарът в България е силно конкурентен и потребителите имат достъп до информация за цените. Възможностите за допълнителна прозрачност - например чрез публикуване на цени в реално време - биха могли да подпомогнат конкуренцията, но не са панацея срещу инфлацията. Както отбеляза Ганев, „усетът на човека не е, че липсва избор, а че цените като цяло се вдигат - което е факт“.

Съществен акцент в разговора беше поставен върху ролята на държавния бюджет като двигател на инфлацията. Според Ганев именно високите дефицити и увеличените публични разходи - особено за заплати и социални плащания - създават силен инфлационен натиск. Той даде примери с други европейски държави, където подобни политики са довели до икономически дисбаланси и политическа нестабилност.

В тази връзка Александър Нуцов подчерта необходимостта от оптимизация на разходите в публичния сектор. По думите му, на фона на растящите приходи в бюджета - включително заради инфлацията - държавата трябва да търси ефективност. Той посочи, че подобни процеси вече текат в частния сектор, включително чрез автоматизация и нови технологии, и рано или късно ще засегнат и администрацията.

Ганев допълни, че България все още има възможност да предприеме навременни мерки, преди да се стигне до тежки съкращения. Той предложи конкретни ориентири - ограничаване на разходите за персонал до 10% от БВП и намаляване на дела на заетите в публичния сектор. В момента, по думите му, „всеки четвърти работи в държавна работа“, което е над устойчивите нива.

Харчи ли държавата повече, отколкото може да си позволи

Според Нуцов именно стабилната данъчно-осигурителна рамка е едно от основните предимства на България пред чуждестранните инвеститори. „Това трябва да бъде запазено, ако искаме да привличаме инвестиции и да развиваме регионите извън София“, подчерта той.

Тезите на двамата очертаха ясен консенсус: решенията на икономическите предизвикателства не се крият в бързи административни мерки, а в балансирана политика, която съчетава фискална дисциплина, ефективни разходи и запазване на пазарните принципи. Както обобщи Ганев, „не може да постигнем всичко едновременно - затова фокусът трябва да бъде върху разходите“, ако целта е да се запази икономическата стабилност и да се стимулира устойчив растеж.

Александър Нуцов подчерта сериозния недостиг на работна сила в България, като отбеляза: „В момента български компании нямат хора, отварят се много работни места“. Според него, въпреки че изкуственият интелект ще трансформира редица професии, той ще създаде и нови възможности - особено в сферата на услугите и обработката на данни. Ключовият въпрос, по думите му, е този процес да бъде управляван навреме чрез активен обществен и институционален диалог.

На въпроса дали евентуално съкращаване в публичния сектор би довело до ръст на безработицата, Петър Ганев беше категоричен, че рискът е минимален. Той припомни, че България е сред страните с най-ниска безработица в Европейски съюз, а динамиката на пазара на труда се движи основно от сектора на услугите - именно този, който би могъл да поеме освободени кадри от администрацията. „Тук с кадрите проблем по-скоро няма да има“, обобщи той.

Хазната на минус? Какви са възможностите за попълване на липсите

Ганев направи важно уточнение, че профилът на държавната администрация вече се е променил - в нея все по-често работят хора с висше образование и приложими умения. Това, според него, улеснява евентуалния преход към частния сектор. В същото време той подчерта, че високите заплати в публичния сектор отразяват именно тази квалификация, но предупреди срещу прекомерните увеличения: „Не може да вдигнеш за една година 40% - това е просто правило“.

Повече гледайте във видеото.