Снимка: БГНЕС
Лидерът на ГЕРБ заяви, че не познава замесените в казуса
Остра размяна на реплики между представители на „Демократична България“ и Бойко Борисов в кулоарите на парламента. Повод за неразбирателството стана влиянието върху съдебната система и твърденията за връзка на лидера на ГЕРБ с казуса „Осемте джуджета“ и намеса при назначенията в Европейската прокуратура. Борисов отхвърли обвиненията, заяви, че не е замесен в посочените случаи и няма да допусне политически внушения срещу себе си.
Съдът глоби Петьо Петров-Еврото с 2556 евро и отмени ареста му
Депутатът от „Демократична България“ Божидар Божанов заяви, че „факти излизат всеки ден“ и че нови документи и кореспонденция поставят допълнителни въпроси около действия на магистрати и институции. Той посочи, че според тях има данни за комуникация, свързана с назначението на Теодора Георгиева като предпочитан кандидат за европрокурор по време на управлението на ГЕРБ, както и твърдения за неверни публични позиции от страна на бившия министър на правосъдието Данаил Кирилов. „Това показва връзки и зависимости, които трябва да бъдат изяснени“, заяви Божанов, като допълни, че формацията ще настоява за изслушвания в парламентарната правна комисия.
По думите на представителите на ДБ част от новите разкрития поставят въпроси за възможни контакти и комуникация между политически и институционални фигури, включително във връзка с казуса около т. нар. „Осемте джуджета“ и фигурата на Петьо Петров - Еврото. Те определиха като „огромен скандал“ твърденията, че влияние по подобни случаи може да достига до европейски институции, и заявиха, че ще настояват за пълно изясняване на всички комуникации и зависимости.
„Ако имаше парламентарна комисия по случая „Еврото“, щеше да има отговори как по време на правителството на „Борисов 3“ се е упражнявало влияние“, посочи Божанов. Той допълни, че дори при настоящите ограничения формацията ще внесе ново предложение за създаване на временна комисия и ще настоява за изслушвания в правната.
Борисов: Не съм бил в „Осемте джуджета“ и не познавам Петьо Еврото. ПП–ДБ използват темата за политически атаки
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отрече твърденията на ДБ, свързващи го с казуса „Осемте джуджета“ и фигурата на Петьо Петров - Еврото, като отхвърли всякаква връзка с тях. В изявлението си той заяви, че никога не е бил част от подобни схеми и определи обвиненията като „клевети“, представляващи политическа атака срещу него и партията му.
„Казал съм, че повече няма да позволяваме да ни клеветят. Не съм бил в „Джуджетата“, не ги познавам, не знам кои са“, заяви Борисов. Той подчерта, че не познава и Петьо Петров - Еврото, и определи твърденията за негово участие като „неверни интерпретации без фактическа основа“. Според него някои политици правят изводи, без да разполагат с пълната информация по случая.
Борисов коментира и казуса с номинациите за европейската прокуратура, като заяви, че правителството не е оказвало политическо влияние върху избора на български представители. По думите му процедурата е била изцяло в рамките на съответните институции и професионални органи. Той посочи, че в този контекст името на Теодора Георгиева е било изтълкувано политически, но отрече да има намеса в нейното издигане или отстраняване.
„Правосъдието движеше цялата процедура. Няма как премиерът да се меси в такива назначения“, заяви той, като добави, че обвиненията на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши за евентуална намеса на правителството са „неправилно интерпретирани“. Според него държавата има роля единствено в административното придвижване на кандидатури, но не и в съдържателното решение за назначения.
По отношение на твърденията за влияние и зависимости в съдебната система, Борисов заяви, че в миналото неведнъж е бил обект на разследвания и операции, свързани с организираната престъпност, но подчерта, че действията му като бивш главен секретар на МВР са били насочени именно срещу подобни мрежи.
Критики към правилника на НС
От „Демократична България“ отправиха остри критики и към приетите промени в правилника на Народното събрание, като заявиха, че новите разпоредби ограничават възможностите на опозицията да инициира парламентарен контрол и временни комисии. Според тях една от най-съществените промени е запазването на изискването за 48 подписа за създаване на временна комисия, което на практика затруднява малките парламентарни групи да поставят въпроси за разследване на съмнителни казуси.
„Една от лошите новини е, че възможността на опозицията да предлага временни комисии остава ограничена. Мнозинството не отстъпи от тези 48 подписа“, заяви депутатът Надежда Йорданова. По думите ѝ това създава сериозна пречка пред ефективния парламентарен контрол и възможността да се разследват случаи с висок обществен интерес. Йорданова подчерта, че именно парламентарните комисии са инструментът, чрез който може да се стигне до „разплитане на зависимости и влияние в системата“.
От ДБ заявиха още, че парламентарният контрол трябва да бъде засилен, а не ограничаван, като подчертаха, че ролята на Народното събрание е да проверява действията на всички останали власти и институции, особено при съмнения за корупция и зависимости на високо ниво.
Последвайте ни