Йесика Русвал: Кръговата икономика вече не е само екологична необходимост, а икономическа и индустриална стратегия за Европа

Политиката на сближаване, регионите на ЕС, устойчивите градове, устойчивостта на водите, синята икономика и иновациите в селското стопанство са сред темите в четвъртия ден на Green Transition Forum 6.0. Организатори на форума са Dir.bg в сътрудничество с Българо-гръцката търговско-промишлена камара. БТА е сред медийните партньори на форума.

Йесика Русвал: Кръговата икономика вече не е само екологична необходимост, а икономическа и индустриална стратегия за Европа.

Екопредизвикателствата пред България: Пред NOVA говори еврокомисар Йесика Русвал

Европейският комисар по околна среда, устойчивост на водите и конкурентна кръгова икономика Йесика Русвал заяви, че Европа преминава през период на последователни кризи и сътресения - от енергийни кризи и геополитическо напрежение до ограничения върху достъпа до стратегически суровини. По думите ѝ тези процеси сочат, че Европейският съюз остава твърде уязвим към външни фактори, които не може да контролира. 

"Светът около нас се променя и ние трябва да се променим заедно с него. Това означава да изграждаме устойчивост по системен и структурен начин", заяви европейският комисар.

Според нея кръговата икономика е ключов инструмент за намаляване на зависимостта от вносни суровини, ограничаване на отпадъците и по-ефективно използване на ресурсите, които вече се намират в европейската икономика. Русвал отбеляза, че разходите за материали вече са сред най-големите за европейските производители и често надвишават комбинираните разходи за труд и енергия. "Заради това все повече компании възприемат кръговите бизнес модели като конкурентно предимство", смята тя.

Според Русвал стратегическата автономия на Европа не означава затваряне на границите, а затваряне на материалните цикли и по-добро използване на наличните ресурси. Специално внимание еврокомисарят отдели и на водните ресурси. По думите ѝ водата е сред най-стратегическите ресурси на Европа и трябва да бъде използвана по по-ефективен и кръгов начин.

"Климатичните промени, свръхупотребата и замърсяването оказват все по-силен натиск върху водните системи в цяла Европа. Водата се превръща в икономическа необходимост и трябва да бъде използвана по-ефективно и ценена по подходящ начин“, каза тя.

Снимка: БТА

Русвал акцентира и върху значението на единния европейски пазар за развитието на кръговата икономика. Въпреки че ЕС разполага с пазар от 450 милиона потребители, все още съществуват множество пречки пред свободното движение на вторични суровини и кръгови продукти между държавите членки, посочи тя.

Европейският комисар съобщи, че по-късно тази година ще представи Законодателен акт за кръговата икономика, който ще има за цел да премахне част от съществуващите административни и регулаторни бариери пред бизнеса. Сред проблемите, които предстои да бъдат адресирани, са различните национални правила за третиране на рециклирани материали, сложните процедури за трансграничен превоз на отпадъци и необходимостта от по-голямо хармонизиране на правилата в рамките на ЕС.

В заключение Русвал подчерта, че преходът към кръгова икономика вече не е въпрос на избор, а на икономическа необходимост. По думите ѝ кръговите модели повишават конкурентоспособността, намаляват уязвимостта на европейската икономика и създават условия за по-устойчиво и проспериращо развитие.

"Въпросът не е дали ще се адаптираме към бъдещата конкуренция за ресурси и геополитическия натиск, а кога ще го направим – стратегически и навреме или по-късно и на по-висока цена“, заяви тя. Според Русвал успехът на този преход зависи от сътрудничеството между европейските институции, националните и местните власти, бизнеса, инвеститорите и гражданите.

Ката Туто: Кохезионната политика е ключов механизъм за балансирано развитие на ЕС

Председателят на Европейския комитет на регионите Ката Туто подчерта, че бъдещето на Европа зависи от способността на институциите, бизнеса, местните власти и гражданите да работят заедно в условията на постоянни промени и кризи, както и от това всички региони да имат реална възможност за развитие, а не само европейската икономика да расте средно.

По думите ѝ светът се намира в период на постоянни сътресения и липса на предвидимост, което изисква нов подход към управлението на политиките и инвестициите. Тя посочи, че именно затова е необходимо повече сътрудничество между европейско, национално, регионално и местно ниво, както и участие на бизнеса, неправителствения сектор и гражданите.

Пеканов: България ще има решителен глас в дискусиите за конкурентоспособността на Европа

Тя заяви, че често се говори за необходимостта от повече експериментиране, но това трябва да се прави на ограничено ниво, тъй като нови политики не могат да се тестват едновременно върху 450 милиона европейски граждани. Според нея именно градовете и регионите са естествената среда за иновации и прилагане на нови решения. Туто подчерта, че Европейският комитет на регионите представлява гласа на местните и регионалните власти в процеса на вземане на решения в ЕС. В неговия състав влизат кметове, общински съветници и регионални лидери от различни типове територии - големи градове, селски райони, острови, планински и преходни региони.

Туто отбеляза, че около 70% от европейското законодателство се прилага на местно ниво, което прави ролята на градовете и регионите решаваща за реалното изпълнение на европейските политики. Тя определи местните власти като постоянни "мениджъри на промяната", тъй като те ежедневно се адаптират към цифровия и зеления преход, както и към социални и икономически трансформации.

Снимка: БТА

"Голяма част от гражданите не живеят в геополитиката, а в ежедневието – работа, училища, сметки и услуги. Затова е важно местните власти да останат фокусирани върху реалните нужди на хората“, каза Туто.

Тя засегна и въпроса за бюджета на Европейския съюз, като посочи, че той изглежда значителен отвън, но реално представлява около 1% от БВП на ЕС, което поставя въпроси за бъдещото му увеличаване и приоритетите на инвестициите. Според нея кохезионната политика трябва да се разглежда не като форма на помощ, а като механизъм за постоянно реинвестиране на ползите от единния пазар във всички региони.

Туто обясни, че без подобни механизми пазарната логика би довела до това по-силните региони да се развиват още по-бързо, докато по-слабите биха изоставали. Тя посочи, че чрез кохезионната политика се инвестират средства в инфраструктура, умения, цифрова и енергийна свързаност, както и в местни икономически екосистеми, с цел всички региони да могат да растат заедно.

В заключение Ката Туто подчерта, че целта е Европа да не расте само като средна стойност, а всеки регион да има реална възможност за развитие и да бъде част от общия европейски напредък. 

Енрико Лета: Европа днес трябва да действа, за да си върне конкурентоспособността

"Европа днес трябва да действа, за да си върне конкурентоспособността, защото проблемът има общо с интеграцията. ЕС, ако продължи да e свидетел на тази разпокъсаност в най-важните сфери, ще продължи да чувства упадъка, живеейки като в музей, защото в Европа може би има по-добро качество на живота, но светът ни задминава и трябва да го осъзнаваме", каза Енрико Лета, президент на Института „Жак Делор“, автор на Доклада за единния пазар и конкурентоспособността.

По време на панела "Много повече от пазар - две години по-късно: Програма за конкурентоспособност на Европа" той посочи, че на европейско равнище е важно да се разбере каква е диагнозата. "Ако продължим с тази разпокъсаност, това ще е подарък на останалите", каза Лета.

Според него Европа днес дава работници и сила на останалата част от света. Ето защо европейските лидери решиха да има стратегия „Една Европа - един пазар“. Тя не е само за комисарите, за премиерите, тя е за хората и за бизнеса, защото без успеха на тази инициатива няма да сме успешни. "Трябва да интегрираме енергийния съюз, свързаността и да създаваме съюза на инвестициите. България не е една от най-големите по размер европейски страни, но разширяването е в полза на малките и средните държави", акцентира президентът на Института "Жак Делор".

Снимка: БТА

Сергей Станишев, член на Комитета по стратегически прогнози на Форума за зелен преход и бивш премиер, посочи, че преди няколко седмици Лета излезе с призив към асоциациите, неправителствените организации, бизнеса да дадат ясен знак към правителствата и институциите, че има нужда от спешна реакция за изпълнение на неговите идеи, за да има шанс Европа, за да не изостава и да губи спрямо САЩ и Китай.

"В Европа има много талантливи кадри, образование с добро качество, много предприятия със смелост всеки ден да създават работни места и растеж. Спомняме си за велика Европа от преди 200-300 години, но не искаме да живеем на стари лаври, искаме Европа да има ясна перспектива за развитие и идеите на Лета ни дават шанс да надградим над нашите силни страни и да преодолеем слабости", посочи той.