По-високи осигурителни прагове и рекорден бюджет за здраве: Парламентът прие на първо четене бюджетите на ДОО и НЗОК

Бюджетите на Здравната каса и Държавното обществено осигуряване влязоха за първо гласуване в пленарната зала. Малко преди обед депутатите приеха фискалната рамка на ДОО. Oсвен това съкратиха срока за предложения между двете четения на 5 дни. 

В план-сметката на НОИ са заложени вдигането на максималния осигурителен праг и реформата, според която държавните служители ще започнат постепенно да плащат сами част от осигуровките си. 

Минималната работна заплата остава 620 евро, като от догодина тя ще се определя по нов механизъм, който обаче все още не е измислен. 

Най-критикувано е решението да бъде вдигнат максималният осигурителен праг на 2300 евро, като според опозицията това са непредвидени разходи за фирмите, които рязко ще трябва да го предвидят от 1 август и по този начин ще се влоши тяхното финансово състояние. За сметка на това социалните услуги няма да подобрят качеството си. 

Друга критика, която беше изказана днес, е и че се замразяват обещетенията за безработица,  както и парите за майчинство. Според опозицията при управлението на последните три правителства те не са били пипани. 

За социални разходи до края на годината са предвидени 15,2 милиарда евро. Повече от 13 милиарда от тях са за пенсии като средната за страната ще достигне 543 евро. Очакват се повече приходи от увеличаването на максималния осигурителен праг до 2300 евро и въвеждане на задължението държавните служители да плащат 20% от осигуровките си.

Управляващото мнозинство защити проекта на бюджета на Държавното обществено осигуряване, като подчерта, че основната му цел е да гарантира изплащането на всички социални плащания към гражданите.

Социалният министър Наталия Ефремова посочи, че средствата от Националния осигурителен институт са жизненоважни за голяма част от българите.

„Знам, че паричните плащания от НОИ осигуряват живота на много хора, защото много често са основен техен източник на доход, а бюджетът гарантира пълния обхват на плащанията“, заяви Ефремова.

По думите ѝ бюджетът на общественото осигуряване възлиза на 15 млрд. евро.

Според опозицията обаче проектът не предлага решения на дългогодишните проблеми в системата. Критики бяха отправени и към идеята държавните служители сами да поемат осигурителните си вноски, която според депутатите няма да доведе до съществен ефект.

Бившият финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов коментира, че бюджетът не носи изненади, но не предлага и реални решения. „Аз се отнасям със снизхождение към бюджета, защото времето беше кратко и няма изненади“, заяви той.

Според него зад привидните опити за възстановяване на справедливостта се крият сериозни икономически проблеми. „Без нищо в икономиката, привидно възстановяване на справедливостта - виждаме само една макроикономическа безсмислица“, каза още Горанов.

От ДПС също обърнаха внимание на високата зависимост на осигурителната система от държавния бюджет.

„Бюджетът на ДОО не може да се разглежда изолирано. С 6,48 млрд. евро, или над 42% от средствата, идват директно от държавния бюджет“, заяви Левент Апти.

Сериозни критики предизвика и предложението максималният осигурителен доход да бъде увеличен до 2300 евро. Според представители на бизнеса и опозицията това ще натовари работодателите с допълнителни разходи и ще създаде предпоставки за бъдещо увеличение на данъците. „Този бюджет с вдигането на максималния осигурителен праг създава риск от повишаване на данъците и вие не туширате този риск“, заяви Мартин Димитров от „Демократична България“.

Проектът предвижда обезщетенията за безработица и средствата за майчинство да останат без промяна, което също предизвика недоволство сред опозиционните партии.

От „Възраждане“ определиха това като липса на реална демографска политика. „Майчинството остава същото, но то беше същото и в бюджета на Желязков, и в предишния. Това ли е демографската политика наистина? Абсолютно същите хора ви правят бюджета“, заяви Георги Георгиев.

Остри критики отправи и съпредседателят на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев. „Този бюджет вкарва 800 000 души под линията на бедност и то с 43 евро“, заяви той.

По-късно беше приет и бюджетът на НЗОК. В сектор "Здравеопазване" се предвиждат допълнителни средства в размер на 8,5% спрямо миналата година. Така бюджетът на Здравната каса ще достигне рекордните 5,2 милиарда евро.

Финансовата рамка предвижда значителен ръст на средствата за подобряване на достъпа до медицинска помощ и повишаване на качеството на услугите. Предвижда се увеличаване на средствата за болнична помощ, актуализиране на клиничните пътеки и осигуряване на по-добро финансиране за лечение на социално значими заболявания. 

Разширява се обхватът на доболничната помощ с повече ресурси за диагностика и профилактика, с цел ранно откриване на заболявания и намаляване на нуждата от скъпоструващо болнично лечение, както и допълнителни средства за реимбурсиране на лекарствени продукти, включително за иновативни терапии.

Част от бюджета е насочена към надграждане на електронното здравеопазване и оптимизиране на контролните механизми на Касата.

Увеличението на парите за здраве тази година е с 8,5% спрямо 2025 г.

Основните спорове бяха по линия на разликата между парите за болничната и доболничната помощ, тъй като в план-сметката е заложено отношението между финансирането на болничната спрямо доболничната помощ да е 5 към 1.

Александър Симидчиев от ДБ каза, че парите, които отиват за болнична помощ са 20 пъти повече отколкото за доболничната.

Джевдет Чакъров от ДПС заяви, че бюджетът на НЗОК подкрепя досегашната философията и не се виждат реформи. Според него отново има увеличение за болнична помощ и лекарства, което е точно обратното на структурата в останалите държави в ЕС.

Костадин Ангелов от ГЕРБ беше категоричен, че не е имал никакви очаквания и „че всичко, което се каза граничи с пожеланията и илюзорната представа за системата на българското здравеопазване”.

Според Петър Петров от „Възраждане” нищо не се променя през последните 4 години, а има само „даване на повече пари в една и съща продънена каса, каквато е НЗОК”. По думите му парите за скъпоструващи лекарства за тежко болни деца остават същите.

Здравният министър Катя Ивкова беше категорична, че „реформи по структура на бюджет да се правят в средата на годината е ирационално”.