New York Times: Русия – с мащабна мрежа за влияние в Молдова

Русия е изградила мащабна мрежа за влияние в Молдова, включваща купуване на гласове, дезинформация, кибератаки, вербуване на православни свещеници и подготовка на активисти за провокации и насилие. Според разследване на The New York Times страната се е превърнала в един от основните обекти на руските операции за дестабилизиране на Запада извън Украйна.

Изданието твърди, позовавайки се на представители на западни разузнавателни служби, че Молдова заема изключително важно място в плановете на Кремъл. Според тях първият стратегически приоритет на Москва остава Украйна, а овладяването на политическото влияние в Молдова е непосредствено след него.

Президентът на Молдова: Има опасност от руска намеса в изборите

Макар страната да не е член нито на НАТО, нито на Европейския съюз, географското ѝ положение я прави особено важна - тя граничи с Украйна и Румъния, а на нейна територия се намира сепаратисткият регион Приднестровие, където има руски военнослужещи. Западни представители смятат, че Москва продължава да разглежда Молдова като възможен плацдарм за натиск както срещу Украйна, така и срещу ЕС.

Разследването се основава на разговори с участници в руските операции, високопоставени представители на молдовските служби и повече от половин дузина европейски и американски разузнавателни източници. Журналистите са анализирали и хиляди документи, свързани с предполагаемите опити на Москва да влияе върху изборите в страната. Кремъл категорично отрича обвиненията.

Лагери за подготовка в Сърбия, Босна и Русия

Една от най-сериозните части от разследването засяга тренировъчни лагери за молдовски граждани. Според изданието през лятото на 2025 г. в курортен комплекс в Западна Сърбия е организирано обучение, което на пръв поглед наподобявало летен лагер. Участниците обаче се упражнявали как да пробиват полицейски кордони, да палят сгради и да боравят с оръжие.

Според разузнавателни представители инструкторите имали връзки с руското военно разузнаване ГРУ, а целта била създаването на организирани групи, които могат да бъдат използвани при намеса в изборния процес. На участниците в сръбския лагер били плащани по 400 долара за обучение, продължаващо между три и четири дни.

Подобни обучения са били организирани и в Босна и край Москва. Според прокуратурата над 100 млади молдовци в руския лагер са били обучавани в изработването и използването на запалителни средства и самоделни взривни устройства, както и в управлението на дронове, които могат да носят експлозиви.

Мащабна схема за купуване на политическо влияние

Друга част от операцията, описана от NYT, е свързана с избягалия в Русия молдовско-израелски олигарх Илан Шор.

Украйна: Вербовчици в България предлагат 500 долара за саботажи в полза на Русия

Според анализирани от журналистите документи мрежата му е обхванала повече от 150 000 молдовци. Чрез Telegram хора били привличани срещу заплащане, за да участват в демонстрации, да публикуват политически послания в социалните мрежи и да агитират срещу президента Мая Санду, управляващата ѝ партия и европейската интеграция на страната.

Документи за операциите на Шор показват и плащания за близо 20 млн. долара към 38 000 активисти само за четирите месеца преди референдума за европейското бъдеще на Молдова през 2024 г.

Мрежата била изградена на няколко нива. За набирането и координирането на хора били създадени 240 различни чатбота в Telegram. В основата били т.нар. „симпатизанти“, над тях – около 35 000 „активисти“, а най-високото ниво включвало приблизително 1200 местни координатори.

Пари и за православни свещеници

Разследването твърди, че в кампанията са били привлечени и стотици православни духовници от Молдова. От лятото на 2024 г. те пътували до Русия на посещения в религиозни центрове и срещи с висши представители на църквата.

Преди да се върнат в Молдова, част от свещениците получили банкови карти от руската „Промсвязбанк“. Според NYT срещу приблизително 1000 долара от тях се очаквало да убеждават вярващите да се противопоставят на присъединяването към ЕС и на прозападната политика на Кишинев. Молдовски представители твърдят, че стотици духовници са получили подобни плащания.

Кулминацията - изборите през 2025 г.

Според разследването различните направления на руската операция са се събрали в едно преди парламентарните избори на 28 септември 2025 г.

Хора, преминали обученията в Сърбия, били подготвени за провокации в Кишинев и други градове. В същото време руски хакери проникнали в системите на Централната избирателна комисия на Молдова и поели контрол над хиляди частни рутери, твърди високопоставен молдовски представител.

Властите обаче предприели мащабна операция преди вота. Полицията претърсила стотици домове и задържала хора, свързани с лагерите или схемата за плащания. Молдовските специалисти по киберсигурност, подпомогнати от западни партньори, успели да ограничат хакерските атаки. В крайна сметка сериозно насилие не последвало, а партията на Мая Санду спечелила малко над 50% от гласовете.

Financial Times: Бивши кадри на „Вагнер“ вербуват хора за саботажни акции в Европа

Според NYT Москва не се е отказала

Разследването посочва, че руските действия срещу Молдова са продължили и след изборите. Руски удари срещу инфраструктура в съседна Украйна са засегнали водоснабдяването и електропреносната система, от която зависи и Молдова. При атака срещу високоволтова линия в Западна Украйна са последвали прекъсвания на електричеството в страната.

Според молдовските власти Москва води дългосрочна кампания и изборният резултат не означава край на опитите за влияние.

„Спечелихме битката, но не спечелихме войната“, обобщава директорът на молдовската Агенция за киберсигурност Михай Лупашку.

Кремъл публично отхвърля твърденията, че води кампания срещу Запада.