Парламентът даде зелена светлина на защитата срещу "дела шамари"

Парламентът прие на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс, с които се въвеждат правила за защита срещу т.нар. дела шамари (SLAPP). Законопроектът, внесен от Министерския съвет, беше подкрепен със 173 гласа „за“, а девет депутати от „Възраждане“ се въздържаха, предава БТА.

Това са съдебни производства, използвани за оказване на икономически или репутационен натиск върху хора, упражняващи правото си на свободно изразяване. 

„Характерно за тези производства е, че използването на съдебния процес преследва цел, различна от защита на накърненото право - чрез продължителността на производството, разходите, и така може да бъде упражнен репутационен или икономически натиск върху ответника“, обясни правосъдният министър Николай Найденов. Той подчерта, че защитата няма да се отнася единствено до журналисти и медии, а до всички, които упражняват свободата на изразяване и информация. Предвижда се специална глава в ГПК, възможност за ранно отхвърляне на очевидно неоснователни искове, както и мерки при наличие на неравнопоставеност между страните, прекомерен размер на иска, множество производства, сплашване или злоупотреба с процесуални права.

Правната комисия прие по-голяма защита на журналисти от „дела шамари“

“Не всеки иск срещу журналист е „шамар“ и не всеки спор между гражданин и медия е цензура“, заяви Стефан Арсов от ГЕРБ-СДС. 

От „Възраждане“ Петър Петров възрази, че с новата процедура може да се наруши равнопоставеността между страните. Любен Иванов от „Демократична България“ даде като примери делото за 1 млн. лева срещу „Медиапул“ и съдебни производства, водени от кметове срещу журналисти и общественици. От Велислав Величков „Продължаваме Промяната“  определи законопроекта като закъснял, но изрази резерви към някои от предложените механизми.

Министър Найденов подчерта, че законопроектът е резултат от работа, продължила години, и че срокът за въвеждане на европейската директива вече е изтекъл. „Законопроектът излиза извън границите на директивата и това е съзнателно. Целта е намерен баланс между правата на страните в гражданския процес и защитата на свободата на словото“, заяви той.