Последно Великден в средновековната крепост е празнуван през 1393 година - месеци преди падането на старопрестолния Търновград под Османска власт.
За първи път след повече от шест века жителите и гостите на Велико Търново ще посрещнат Възкресение Христово на историческия хълм Царевец.
Последно Великден в средновековната крепост е празнуван през 1393 година - месеци преди падането на старопрестолния Търновград под Османска власт.
Точно 618 години ни делят от деня в който за последно в патриаршеската църква \"Възнесение Господне\" на хълма Царевец предците ни са си честитили Христовото възкресение. После храма, в който черкували царе и боляри, бил превърнат в джамия.
За разлика от онова време обаче, макар и на същото място, сега Великденското богослужение ще бъде по-различно.
Самата служба на Възкресение ще бъде пред храма, тъй като той е паметник на културата, а и не е пригоден за подобни чествания.
В настоящия си вид патриаршеската църква на Царевец е издигната през 1981 година по повод 1300 годишнината от създаването на България. Стенописите не разказват за евангелията и светците, а за възхода на средновековната ни държава. Това раздели и търновци, в мнението им дали на Царевец трябва да има великденска служба.
За или против, със сигурност богослужението на Царевец ще привлече стотици хора, защото е различно, и защото е на сакрално за България място.