Делото срещу петте българки все още мъчи България...

Новите управляващи в Либия скоро може да се изправят и пред предизвикателствата на международната дипломация, след като в Националния преходен съвет /НПС/ започнаха да се наблюдават сериозни разделения, пише радио \"Свободна Европа\" на официалния си сайт.

България, например, вече обяви намеренията си да поиска обратно \"опростения\" либийски дълг, който настоящото правителство твърди, че е бил използван като откуп за петте медицински сестри от режима на Кадафи. София днес продължава да отстоява позицията си, че обвиненията срещу българките са били изфабрикувани, а те са били обект на непрестанни подигравки, както и на груби нарушения на човешките им права.

Съдебните производства в периода от 1999 до 2007 срещу петте български медициниски сестри и палестинския лекар, които Триполи обвини в умишлено заразяване с ХИВ на над 400 либийски деца, са една от най-болезнените глави в съвременната българска история.

Медицински експерти днес смятат, че децата най-вероятно са се заразили със смъртоносния вирус заради лошите санитарни условия и неколкократната употреба на едни и същи спринцовки. Въпреки това, режимът на Кадафи се нуждаеше от изкупителни жертви, които да отнесат обществения гняв, и реши това да бъдат чуждите сестри.

Делото срещу петте българки все още мъчи България.

Дори днес, четири години след освобождаването им и незабавното им амнистиране от президента, българското общество все още е озлобено и смята, че страната бе използвана от Кадафи по възможно най-циничен начин като разменна монета със Запада. Причината, според тях, е била слабото състояние на държавата и липсата на международна подкрепа.

Това вероятно бе единственият належащ въпрос за българската външна политика, по който антагонистичните по природа партии в страната бяха единодушни. Всяко следващо българско правителство разглеждаше проблема със сестрите като рекет и по тази причина обмисляше да използва дълговете на Либия като откуп.

Настоящият министър-председател Бойко Борисов по-рано този месец съобщи, че София ще поиска обратно близо 57-те милиона щатски долара, от които България бе принудена да се откаже, за да се освободят петте мед. сестри.

Положението обаче може и да се усложни, тъй като ръководителят на НПС Мустафа Абдел Джалил е човекът на Кадафи, който през 2007 подписа смъртните присъди на българките в качеството си на правосъден министър. Въпреки това, в интервю за \"Ал Джазира\" ръководителят наскоро призна, че процесът срещу медиците е бил изцяло изфабрикуван от Кадафи, а той, както и много други от приближените на лидера, е бил принуден да подкрепи резултата от делото.

Споменът за процеса обаче все още е жив и съвсем логично се отрази на закъснявалото решение на българското правителство да признае Националния преходен съвет. През март България дори отказа да го направи, тъй като София подозираше, че членовете му са били пряко свързани с делото на сестрите.

Все още не е ясно дали българското правителство има основание да претендира за т. нар. \"дълг\", който така и не бе признат от правителството на Кадафи, след като бе натрупан през 80-те. Понастоящем диспут за изпълнимостта на тази политика се води дори и сред членовете на българското правителство.

Уважаваният бивш външен министър Ивайло Калфин неотдавна пък наблегна, че българският иск е недействителен от правна гледна точка. Изглежда, че далеч по-добър и достоен вариант за властта в София би бил правителството да поиска от либийското правителство да преразгледа делото, проведе безпристрастно разследване на фактите и доказателствата и да обяви решението си, което вероятно ще оневини сестрите по всички обвинения.

Това обаче би могло да отвори новата Кутия на Пандора, тъй като евентуалното оневиняване на българките от либийската съдебна система ще предостави на жените възможността да заведат искове за малтретиране и огромни компенсации. /БГНЕС