След тежки преговори на срещата на върха в Брюксел евролидерите не стигнаха до решение
Въпреки интензивните преговори в последните два дни, Европейският съюз остава без бюджет за периода 2014-2020 г. Срещата на върха в Брюксел приключи без споразумение в какъв размер да бъдат съкращенията по ключови програми на съюза. В това число влизат и пряко засягащите България фондове за подпомагане на икономиката.
Отправна точка при преговорите е предложеният от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой проектобюджет. Той е в размер на 973 млрд. евро, което е с 3 млрд. по-малко от предходния 7-годишен бюджет.
При разпределението му обаче има значителни орязвания на няколко основни пера. Най-много - с 11 млрд., се намаляват парите за фондовете за сближаване. Така наречената кохезионна политика на Европейския съюз представлява средствата, заделяни за по-бедните членове на съюза с цел приближаване до стандарта на водещите държави. Предлаганата сума е 309,5 млрд. евро или 32% от целия бюджет.
България е част от групата централно и източноевропейски страни, които разчитат изключително много на тези средства и неслучайно премиерът Бойко Борисов заяви, че страната ни се надява да получи повече пари от фондовете за сближаване, които осигуряват финансиране на големите инфраструктурни проекти у нас.
Планът „Ромпой” предвижда и съкращаване на разходите за селскостопанските субсидии с близо 8 млрд. евро до общата сума от 364,5 млрд.
Интересен факт е, че парите за администрацията на Европейския съюз няма да бъдат пипани и остават 62,6 млрд. евро.
Съкращенията в бюджета срещнаха сериозен отпор от редица страни-членки, сред които Франция, Полша и повечето представители на източния блок.
Големите сили Германия и Великобритания обаче са категорично за орязването на бюджета. Поставеният под силен вътрешнополитически натиск британски премиер Дейвид Камерън дори иска още по-драстично свиване на разходите.
За да бъде приета 7-годишната финансова рамка, е необходимо съгласието на всички 27 страни-членки. Всяка една има право на вето. При липса на споразумение ще има бюджет само за 2014 г., който ще е еднакъв с този за 2013 г. с добавени 2% заради инфлацията.
Общо 6,8 млрд. евро са средствата от фондовете за сближаване, на които страната ни разчита до края на 2013 г. Преди да се стигне до споровете с колко да се "орежат" парите за следващия програмен период, плановете бяха до 2020 г. да можем да усвоим още около 8 млрд. евро. Към днешна дата е ясно, че това, което ще получим, за да догоним развитите европейски държави, ще е по-малко. Големият въпрос е колко по-малко.
Според експертните анализи почти 70 на сто от растежа на икономиката ни е заради еврофондовете. Без тези пари безработицата щеше да е с още 2% по-висока.
Критики към Борисов
Премиерът Бойко Борисов получи критика за това, че отишъл в Брюксел за обсъждането на бюджета на ЕС, без мандат от парламента. Обвинението дойде от лидера на БСП Сергей Станишев.
„Вчера Борисов се оплакал по телевизията защо партиите не обсъждат този сериозен въпрос. И аз питам: защо? Кой трябва да прояви инициатива, да потърси подкрепа от целия парламент?”, коментира лидерът на социалистите.
Според финансовия министър Симеон Дянков Станишев няма процедурно и морално основание да търси сметка дали премиерът има мандат за преговори с Евросъюза.
Томислав Дончев за кохезионните фондове
За Нова телевизия министър Томислав Дончев, който отговаря за европарите, отчете, че със сигурност това, на което можем да разчитаме от Европа до 2020 г., няма да е по-малко от предвиденото за нас в момента.
Изразът кохезионни фондове може и да не означава много за обикновените хора, но парите, постъпващи по тях, определено имат значението за всички нас, обясни Дончев.
„Всички инвестиции, които се правят, предопределят развитието ни”, добави министърът.
Сключените договори за момента са за 95% от предвидените пари за страната ни до 2013 г. Разплатени са около 32 на сто. По правило, ако дадена държава закъснее с усвояването на европарите, трябва да ги върне.
„По нито една от оперативните програми за 2012 г. България няма да загуби средства. Съществува подобен риска за Програмата за развитие на селските райони, но не и по кохезионната политика”, каза още Дончев.
Репортер: Нели Тодорова
