Определянето на такса "смет" зависи от Върховния съд

Тази седмица Министерският съвет се зае с такса "смет". Заявката е от 2015-а да плащаме според реалното количество боклук. Методологията ще се уточнява тепърва.

Срокът за реакция на общините може и да се скъси, след като омбудсманът се обърна към Върховния административен съд.

Години наред местните власти се възползват от алтернатива в Закона за местните данъци и такси - ако не могат да смятат спрямо количеството изхвърлен боклук, да ползват пропорционална основа. И те ползват данъчната оценка на жилищата ни или отчетната стойност на нежилищните имоти. Така се оказва допустимо сам дядо в центъра да плаща в пъти повече от шест-членно семейство в периферията на града.

„Това е очевидно несправедливо и финансово необяснимо бреме”, заяви омбудсманът Константин Пенчев.

За фирмите сметките са още по-големи. Преди в някои градове да им разрешат да се договарят пряко за сметосъбирането и сметоизвозването, чувахме и аргументи, че намалее ли тежестта за бизнеса, ще се натоварят сметките на хората. Наскоро изчисленията на община Кюстендил показаха, че това не е така. Върховният административен съд отсече, че не може повече да се плаща спрямо данъчната оценка на имотите. Две години след като друг състав на съда остави същия метод валиден за столичани.

„Имам право по закон да сезирам върховните съдилища, когато имат противоречиви решения. Моят въпрос към ВАС беш дали определянето на такса "смет" на база данъчната оценка е скрит имуществен данък. Тоест, противозаконно ли е, или не е. Ако приемем, че е противозаконно, повечето общини в България няма да тормозят по този начин гражданите и ще преодолеят тази погрешна практика”, добави Пенчев.

Тогава шест-членното семейство в крайния квартал ще плаща повече от самотния дядо в центъра на града. Остава да видим с какви средства ще се определя кой колко боклук изхвърля и ще оскъпи ли това такса "смет".