Загубили домовете и поминъка си, възможностите да оцелеят стават все по-малко

Хиляди сирийци живеят не само като бегълци в чужбина, но и като разселени в лагери в собствената им страна. Загубили и домовете и поминъка си, възможностите за оцеляване пред тях стават все по-малко.

 

Останалите без дом сирийци наближават 4 милиона души. Преди тези семейства са живели по градовете, децата са посещавали училища, родителите им са били собственици на земя и къщи. Днес са принудени да живеят като номади.

 

Лагерът "Шеих Уаади Аиса" в провинция Идлиб е идеална илюстрация за това, какъв е живота на разселените вътре в страната.

 

Палатките са мизерни, мебелировката се състои само от една постеля. 3-4, а често и повече деца се боричкат нощем за 2-3 завивки.

 

Поради сблъсъка между опозицията и официалната власт стотици семейства живеят близо до бомбардировки и битки между силите на опозицията и режима. Хората споделят, че това е причината да сменят три и повече лагера.

 

Единственият източник на вода за хората е реката, която тече през долината. Но пък високите хребети предлагат известна защита от ракети и въздушни удари. Бомбите обаче не са единствената заплаха. Децата са без обувки, някои и без дрехи. По лагерите гъмжи от паразити и малките се разболяват. Най-често от познатата тения – Лишвания”, казва отговорникът за лагера в Идлиб Абу Айман.

 

Абир Абдула се срамува да покаже лицето си. Изпитва силни болки, а лек няма. Преди началото на войната е била в 11 клас. Вече е изгубила две години и се надява единствено някога да завърши образованието си. „Повечето семейства са в лагера вече около 3 месеца. Тук и на много други места в страната броят им се увеличава непрекъснато всеки ден”, казва тя.

 

Спасителната река Оронтос пък скоро може да застраши живота им, защото приижда всяка зима. Нивото ѝ може да се покачи с 10-ина метра и да залее лагера. Тогава те ще трябва да бягат, за да не се удавят.

 

Целият разказ за живота на сирийците гледайте тази неделя в Темата на нова.

 

Репортер: Диана Намех