Владимир Путин се е циментирал на кота 110 долара за барел нефт, смята политологът
„Идеологически е митът, че в Украйна има сблъсък между православния руски изток и прозападния католически запад”, заяви в предаването „Здравей, България” политологът Огнян Минчев.
По думите му в Украйна има преди всичко сблъсък какъвто има и в България. Това е сблъсъкът между хората, които искат модерна демократична страна с възможности за развитие и реализация, срещу хора, които предпочитат източен патриархален имперски модел, който им предлага Русия.
„На 14 юли 1789 година от площада на Бастилията в Париж започна епохата на модерните нации. Модерни нации бяха формирани навсякъде в Европа, единствено Съветският съюз беше замразена територия”, заяви Минчев. Той коментира, че след разпадането на Съветския съюз националното строителство се осъществява и на територията на всички бивши съветски републики.
„Времето на империите отмина”, категоричен е Минчев.
Според него периодът е критичен за ЕС.
„Нещо повече - ЕС е постнационална действителност, изградена на основата на успешни нации, съществували като успешни столетия. Сега ЕС се опитва да интегрира тези нации на едно ново равнище”, коментира Минчев.
Владимир Путин пък се „циментира на кота 110 долара за барел нефт”.
„Ако падне тази кота с 20-30 долара, как ще се циментира, при положение, че в момента едва има балансиран бюджет в Русия”, заяви политологът.
По думите му Украйна е важна за преформатирането на Русия като нов вид империя.
Развитието на събитията в Украйна пък ще има много драматично въздействие върху България.
„Ако Украйна бъде приближена към Москва, това ще има въздействие върху цяла Източна Европа, включително и върху България”, заяви Минчев. Той даде енергетиката като пример за въздействието на Русия върху Балканите.
Според него днес Русия не притежава ресурси за империя, а имперската стратегия на Путин е проява на провала на руския политически елит да развие Русия като демократична федерация или национална държава.
"Русия може да постигне временни успехи, но историята не ходи назад”, смята политологът.
