Той е сред най-обичаните поети, писатели, преводачи и сценаристи за поколенията от средата на ХХ век до днес

На днешния 22-ри април големият поет, драматург и преводач Валери Петров навършва 94 години.

 

Той издава първата си самостоятелна книга - „Птици към север“, едва на 15-годишна възраст.  По-късно пише поемите „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.

 

Валери Петров превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир. Той е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки”, номиниран е и за Нобелова награда. През 2013 г. получава Наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за 2013 г. - за принос към българската култура и разбирателството между нациите.

 

Интересна подробност е, че Валери Петров е завършил медицина и известно време е работил като лекар.

 

На днешния ден ви предлагаме да си припомните някое от любимите ви негови стихотворения. Едно от нашите е:

 

Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги – литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо – стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?