Медиците ни – 10 години след смъртната присъда

Как въпреки дългогодишните мъчения в затвора и дори заплахата от екзекуция човек може отново да плаче от радост и да намира сили да се бори? 10 години след произнасянето на смъртната присъда на българските медици в Либия се срещнахме с някои от тях.

В деня на Свети Георги Победоносец откриваме Кристияна и Здравко в църква, носеща името на светеца. Вярват, че именно неговата икона ги е пазила в годините, прекарани в либийските затвори.

„Наши приятели ни бяха изпратили по журналистите тази икона и понеже денят беше 6-ти май – аз реших, че ще я сложа в чантата и я вдигнах в съда, защото вярвах, че това е светецът, който в този ден ще ми помогне… един от полицаите ме попита какво е това –а з му казах, че е снимка и бързо я прибрах иконата… бях решила, че независимо какво ще се случи – един ден аз ще съм на свобода”, разказва Кристияна.

На 6 май 2004 г. наказателният съд в Бенгази изпраща на смърт петте медицински сестри – Кристияна, Нася, Валентина, валя, Снежана и палестинския лекар Ашраф. Обвинението е за умишлено причиняване на епидемия от СПИН сред близо 400 либийски деца. Съпругът на Кристияна – д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор. В същия ден излиза на свобода, защото вече е излежал присъдата си.

„За всичките нас е особен този ден, защото ние почти не осъзнахме какво се случва, след няколко дни започнахме да осъзнаваме, че имаме смъртна присъда. Не съм се страхувала никога, че ще бъда екзекутирана, страхувах се, че ще остана много дълго там”, допълва медицинската сестра.

Докато е в затвора, Здравко печели уважението на съкилийниците си. Спасява много от тях след тежки наранявания. Сред оцелелите по чудо е марокански наркотрафикант. В знак на благодарност за помощта – д-р Георгиев е изпратен в бръснарницата на затвора.

„За пръв път от много години видях лицето си и се уплаших, аз изглеждат като 80-годишен старец. Всичко се беше сбръчкало по мен. Тогава ме избръснаха, подстригаха, а това беше голям жест за мен”, казва той.

Кристияна и Здравко споделят, че затворът ги е научил да се радват именно на дребните неща. А години след изпитанието – вече отново могат да плачат .

„Във всичките тези 8 години аз не заплаках нито веднъж… По същия начин, когато слизах от самолета – аз не можеш да се зарадвам. Няколко месеца след като се прибрах – скочих с бънджи, за да видя дали ще почувствам нещо – не почувствах нищо. Нямаше сърцебиене, нямаше страх, нищо. А страхът е велико нещо. Минаха една-две година, когато гледах по телевизията нещо – нещастен възрастен човек или дете – започваше да ми става тъжно, да ми се насълзяват очите и се радвах на сълзите си, защото бяха спряла да чувствам”, споделя Кристияна.

Миналата година почувствали, че трябва да помагат на нуждаещи се и избрали арабски деца от бежанските лагери.

„Знаем най-добре какво е да си в чужда държава, колко ужасно е това никой отникъде да не ти помага и затова с такава охота се включихме във фондацията и помагаме на дечицата и на възрастните”, казва Здравко.

А в свободното си време двамата се занимават с внуците си и изработват декоративни каручки. „30 години сме вече заедно, от които има големи пропуски, защото 8 години лежахме в затвора. Общо взето сме щастливи. Това е голямото щастие – всеки ден да се радваш на малките хубави неща, които са около теб”, категорична е медицинската сестра.

Всичко по темата гледайте във видеото.