Снимки: Getty Images
Фотографът Тимъти Бълдри "разказва" в снимки съдбата на обитателите на най-голямото депо в Индостан
Застинал на около 5 м височина, със среден размах на крилете от 2,4 м, той се извисява над депото за смет Борагаон, все едно е назначен за негов защитник. Той познава местните жители и страни от непознатите. Той е фотографът Тимъти Бълдри.
Мръсните, влажни условия на живот край депото привличат застрашения щъркел, самият щъркел пък се оказва атрактивен за Бълдри. В поредица от снимки, направени в рамките на един ден, той улавя какво е да живееш на едно от най-големите сметища в Индия.
Депото Борагоан се намира в гр. Гувахати (на около 300 мили от Бангладеш и край границата с Бутан). Става дума за 94 декара на предимно пресни отпадъци, заобиколени от тресавища. „Другите депа за отпадъци, разказва Бълдри, съдържат по-дълго пазени, уплътнени боклуци”.
През последните седем години Бълдри е обикалял света, фотографирайки сметища. Той посещава места като Хаити, Венецуела и Колумбия. Щъркелите привличат Бълдри в Барагоан, но той решава да се свърже и с хората тук.
Около сто семейства живеят във вътрешността на депото за отпадъци. Всеки ден те претърсват района за съкровища - малко скрап, малко пластмаса, може би кокали. Те използват големи куки, за да сортират купчини от боклук, които понякога достигат два - три етажа във височина. Хората работят в екип, а повечето от тях са боси. "Те не гледат на това, с което са се захванали, като на нещо нехигиенично, нездравословно или опасно", казва Бълдри.
Те събират пластмаса, метали и кабели, за да ги продават – средно семействата тук правят около 2 долара дневно като прехрана от сметището. Колибите им пък са построени от рециклирани материали, където живеят понякога няколко семейства накуп. При липса на ток, без вода, но с изобилие от смет - те са експерти в рециклирането”. "Може да видите хладилник да бъде пригоден за килер например", дава пример Бълдри.
Някои от децата на Барагоан ходят на училище и взимат стипендия, но повечето от тях работят в депото, за да се помагат за семействата си. Но не се заблуждавайте, че хората, които живеят на това място, са бедни и безчувствени. Бълдри използва думи като "любов", "надежда" и "духовност", за да ги опише. "Открих, че общността тук се издържа благодарение на депото - те не са повлияни от модерната цивилизация", разказва за героите на кадрите си фотографът.
Тимъти Бълдри споделя, че е намерил начин да прави от своите снимки в депата пълноценни проекти с хуманитарна цел. Признава, че остава заинтригуван от депата, въпреки че „са страшни, мръсни и вид гротеска". "Това е моето "благодаря" за най-непрофесионалното рециклиране в света", иронизира фотографът.
Текст: Николай Марченко