Защо всички мразят гръцкия финансист?

„Играч”, „аматьор”, „прахосник на време” - гръцкият финансов министър Янис Варуфакис стана обект на доста критики от европейските си колеги в последно време. Премиерът Алексис Ципрас обаче все още държи на своя министър… засега. 

 

Сам срещу всички - такова е разпределението на ролите, когато гръцкият финансов министър се среща в колегите си от ЕС, коментира германският Handelsblatt. Така беше и по време на срещата на Еврогрупата в Рига, където според атинския в. "Вима" Варуфакис за пореден път се е появил неподготвен. Но това едва ли е най-големият му проблем. Гъркът става все по-изолиран и слаб. Той се превръща в бреме за страната си и губи нейното доверие.

 

Всеки туит на Варуфакис се чете от около 395 500 негови последователи. В неделя той написа в социалната мрежа известна фраза на Франклин Рузвелт: "Те са обединени в омразата си към мен, а аз посрещам добронамерено тази омраза".

 

Рузвелт изрече тези думи на 31 октомври 1936 година в Медисън Скуеър Гардън, три дни преди президентските избори. Той имаше предвид "враговете на мира, монополите, спекулантите и безразсъдните банкери". Кого има предвид Варуфакис е повече от очевидно: неговите 18 колеги от еврозоната. 

 

Едно е ясно - финансист номер 1 на Гърция вече няма приятели в Европа, коментира германското издание Focus. Дори Ципрас започна да го изолира, отстранявайки го от екипа, който води преговори с кредиторите от ЕС и МВФ. Промяната изглежда е била планирана отдавна.

 

В официално изявление Ципрас увери, че Варуфакис продължава да се ползва с доверието на правителството и на партията си. Независимо от това друг пое ръководството на преговорите с кредиторите. Името му е Евклидис Цакалотос – заместник-министър на външните работи, завършил Оксфорд икономист и професор. За разлика от натрапчивото мъжкарство на Варуфакис, Цакалотос е човек на тихия тон. Общото между двамата политици е обичаят да вървят с раница на раменете през Атина.

 

В Атина наблюдателите от известно време подозират, че финансовият министър постепенно бива изтласкван на по-задните редове. Изолацията му в ЕС се задълбочава, а упреците от европейските му колеги, които в Атина бяха изтълкувани дори като атака срещу Гърция, едва ли ще секнат.