Разказ за страхуващите се и за възползващите се

Един месец мина от бедствието в Непал, при което загинаха повече от 8000 души, а хиляди бяха ранени и останаха бездомни. А в страната продължава да цари тревога. Много от къщите, които удържаха на земетресението и на десетките вторични трусове, са практически необитаеми, а собствениците им са твърде уплашени, за да стъпят в тях, разказва британският в. „Гардиън”.

 

Но това не е единствената промяна. Нещо много по-сериозно се случва в Непал. То е в пълен синхрон с бурното време, ураганните ветрове и гръмотевичните бури, които бушуват в региона. А хората - те са постоянно на ръба.


Думите „страх” и "параноя" не са достатъчни, за да опишат случващото се, пише Донатела Лорч за в. „Ню Йорк Таймс”. Не може лесно да се пресъздаде цялата несигурност и безсилието да контролираш стихия, за която не се знае кога ще се събуди отново. Страхът за хората в азиатската държава се е превърнал в живо, дишащо, контролиращо създание. Паниката се е разпростряла навсякъде, а астролози и проповедници започнаха да предсказват дати за следващото голямо земетресение - погрешни, разбира се. В отговор един известен астролог се появи в ефир, за да каже, че астрологията не може да предсказва природни бедствия.

 

Страхът от нов трус създава благодатна почва за тези, които са готови да се възползват от това.  Много къщи бяха плячкосани, а полицията вече арестува няколко кандидат-крадци, които обхождали кварталите и разпространявали слухове за предстоящо земетресение с цел да се нахлуят в празните къщи, след като техните собственици избягат. Стигна се до точката, в която правителството отмени отворена лекция на един от най-уважаваните хималайски сеизмолози, защото не искаше да рискува да създава паника. 


    
А симптомите на паниката са навсякъде: в лагерите, в които са настанени хората, останали без подслон; в отдалечените села, изправени пред глад и свлачища; в домовете за сираци. И дори в полуразрушените затвори, където затворниците живеят в палатки като толкова много други непалци. И през цялото време цари една изтощителна свръхбдителност. Много хора вече не заключват вратите на тоалетните, дори и в обществените, защото се страхуват, че ще бъдат блокирани там при следващ трус. Много хора все още спят на открито.