Зигмунд Фройд - номиниран 32 пъти за Нобелова награда

Нобеловите награди безспорно са най-големите и авторитетни отличия в света на науката. Присъждат се за епохални постижения в естествените науки. По едни или други причини обаче редица важни открития не получават престижните отличия, но те са само изключението, което потвърждава правилото, пише БТА.

Завещаните от Нобел награди се превръщат в най-високото отличие още в началото на миналия век, след като биват присъдени на едни от най-големите светила на науката като Пиер и Мария Кюри, Анри Бекерел, Вилхем Рьонтен, Иван Павлов.

В бурно развиващия се ХХ век Нобеловият комитет невинаги съумява да отличи най-достойните учени. Парадоксален пример за това е откривателят на Периодичната система на химическите елементи Менделеев. Въпреки че е номиниран през 1906 г. за наградата по химия, Шведската кралска академия възразява. Руският учен умира на следващата година и така не е между призьорите.

Куриозно е присъждането на Нобеловата награда по физика на Алберт Айнщайн. Някои членове на комитета са се отнасяли доста скептично към неговата Обща теория на относителността. Нещо повече, един от тях публично е заявил, че като е завещавал наградите си, Алфред Нобел едва ли е имал предвид "спекулации като тази". Айнщайн е имал по-голям шанс от Менделеев. 

Номинациите се пазят в тайна в продължение на 50 години. А когато материалите се разсекретят, от тях излизат интересни факти. Като например, че австриецът Зигмунд Фройд е номиниран за Нобелова награда за физиология или медицина 32 пъти, но така и не я получава. Освен това Фройд има и една номинация за Нобелова награда за литература.