Защо трябва да се плашим от лидера на "Националния фронт"

Внимание! Руса опасност отдясно! Впечатляващият успех на партията на Марин льо Пен на първия тур на местните избори във Франция изненада приятно едни и обезпокои сериозно други. Според коментаторите нейният резултат може да ѝ проправи път към президентските избори в страната.


Най-опасното качество на Марин е способността ѝ да предизвиква симпатии. Тя е спокойна, комуникативна и забавна. Може и да отхвърляте нейните каузи, но е трудно да устоите на чара

Още по темата

й. Тя е нещо като Найджъл Фараж с руса перука… и идеологически близнак на Доналд Тръмп. Дори ако льо Пен се провали, резултатът на нейната напарфюмирана крайнодясна партия е обезпокоителен и представлява неприятен прецедент. 


Обществото със затаен дъх очаква втория тур на вота в неделя, коментира британският в. „Индипендънт”. И докато френската интелигенция агонизира в догадки как това може да повлияе на бъдещето на страната, коментаторите отвън разсъждават, че това може да даде тласък на определени центробежни сили, които вече надигат глава на Стария континент. А едно президентство на льо Пен, съчетано с евентуално излизане на Великобритания от ЕС, би разбило европейската мечта от миналия век.  

 

В този смисъл: трябва ли да бъдем изплашени от „Националния фронт”? А от госпожа льо Пен? Да. Трябва да се плашим от госпожа льо Пен, защото тя преправя и поднася в разкрасен вид някои от най-разрушителните и сладко убедителни идеи на крайното ляво и крайното дясно - ксенофобия, протекционизъм, авторитаризъм – опаковани в една на пръв поглед модерна програма за управление.


Едно от най-забележителните събития, които проличаха от изборния резултат в неделя, беше рухването на вота за предполагаемо умерено десния Никола Саркози, особено в Южна Франция.

 

А събитията сякаш се подреждат по поръчка за „Националния фронт” – мигрантската криза от това лято, джихадистката атака от 13 ноември в Париж, неуспехът на реформите на президента Франсоа Оланд за отваряне на пазарите като начин на справяне с рекордната безработица.

 

Бащата на Марин - Жан-Мари Льо Пен, беше обсебен от историята и от загубените крайнодесни каузи в миналото (Виши, френския Алжир). Неговата искрена преданост към тези стари демони стана и причина за крамолите между него и дъщеря му, която безапелационно изтри от съзнанието си тези стари ленти. Тя казва, че би подкрепила Шарл де Гол срещу нацистите и колаборационисткия режим във Виши от 1940 г. Тя казва, че нейният „Национален фронт”, от който вече е снет демоничният ореол, не е крайнодясна партия, а патриотичен фаворит на обикновените хора, на всички раси и религии, срещу „предателствата на елитите".


Идеите на татко льо Пен произлизат от френската ултрадясна традиция, която е съществувала много преди нацизма и фашизма. Неговата дъщеря е както „националист” (срещу ЕС и срещу миграцията), така и де факто „социалист”. 

 

Редактор: Гергана Тенева

 

Вижте повече за сериозния пробив на крайнодесните на последните избори във Франция!