Кой спечели Златния глобус за най-добър ветроходен екипаж? (СНИМКИ)

Кристина от Ямбол, Адриан от Румъния и десетгодишният им син Алекс спечелиха Златния глобус на "Кор Кароли" за най-добър ветроходен екипаж тази година. Те плаваха 5 месеца, преминаха 9 500 мили и акостираха в Бризбейн, Австралия, където живеят от няколко години. Така звучи информацията за едно приключение, което малцина ще изживеят, разказва за БГНЕС Веселина Божилова.

Тази история не започва с Кюрасао през май. Тя има поне три начала във времето. Първите две се наричат Янчо Бараков и Мариус Албу. Двама известни ветроходци, обрулени морски вълци, родени в градчета, далеч от морето. И двамата, всеки за себе си, са привлечени от вълните, свободата и пътешествията. Мариус Албу става първият румънец, обиколил света по водните пътища под румънски флаг.

"Баща ми, Янчо Бараков - също голям мечтател и оптимист, подобно на Мариус, построи първата си 10-метрова яхта по време на комунистическия режим в България. Строежът на лодката траеше 10 години на паркинга пред блока ни в Ямбол, на 100 км от брега на морето. През 2000 г., с опита, който вече имаше в направата на лодки и с още повече кураж, той стартира строежа на втора 12-метрова яхта - Баракуда. Лодката беше завършена четири години по-късно и през 2004 г. той беше поканен да участва в регата. И въпреки че цял живот съм била около лодки, аз нямах опит в плаването и всичко това за мен беше ново и малко страшно, а и да си призная все още е", споделя Криша, както всички я наричат.

 

Адриан и Криша се запознават по време на регатата Одисейл в Гърция през 2004 година. Историята е много романтична и води до брак, а по-късно и до раждането на Алекс. Преди регатата Криша е арт-директор в столична рекламна агенция, тя е завършила Художествената академия. Заживяват във Варна, имат там собствено жилище, но така или иначе ги тегли навън и през 2011 избират Австралия.

Ако първите две начала на тази история са Мариус Албу и Янчо Бараков, третото, но не по-малко важно се нарича д-р Нурай Курт. Всъщност пътешествието на Криша, Адриан и Алекс довършва от Кюрасао до Бризбейн пътя на яхтата "Анка", започнал от Мармарис в Турция през 2011 г.

"Искаме да свържем нашата история с него, тъй като се възхищаваме от този човек, който се бореше ветровете в Средиземно море и бурите в Атлантическия океан, заедно с нещо далеч по-опасно и смъртоносно – рака, с който живееше последните 11 години от живота си", казва Криша.

 

"Нурай имаше една мечта от детството си, да обикаля света с ветроходна яхта… За съжаление той беше диагностициран с рак на хрущялите през 2000 г. и докато някои биха се удавили в отчаяние, за него това беше повода си каже че "Сега е моментът да сбъдна мечтата си". В четвъртата година от заболяването си д-р Нурай Курт купува яхтата „Анка”, следват пет години приготовления и ремонти, едва на десетата той опъва платната. Тръгва от Мармарис в Турция с думите: "Ако умра, без да съм опитал, това ще бъде по-голяма трагедия за мен, ако това е моята съдба, нека всичко се случи, докато съм в морето".

Д-р Нурай Курт губи битката с рака на 31 март 2013 година. След него остава ветроходната яхта „Анка”, дълга 11.5 метра и закотвена в малко пристанище в Кюрасао.

Криша и Адриан купуват лодката. Преди да тръгнат на пътешествие, в Кюрасао идват бащите им - морски вълци, за да я ремонтират. След пътешествието семейството ще живее на яхтата за постоянно. Ето какво казва Криша:

"Отплавахме от Кюрасао на 20 юни, след само два месеца време за подготовка, д-р Курт беше стъкмил „Анка” много добре преди отплаването си от Турция, но след несгодите, които е имал в Атлантика с двигателя, планките на ватите и окабеляването, както и след 3 годишния й престой в изпепеляващата суха жега на остров Кюрасао, „Анка” беше далеч от представите ни за готова за презокеански преход. Така най-голямото предизвикателство за нас бе още преди да сме отплавали да се запознаем с една 30-годишна яхта и с всичките й проблеми, да направим списък и график с най-важните работи за безопасността на екипажа, които трябваше да се свършат, преди да отплаваме. Без да имаме време да я тестваме, нито да подготвим Алекс, за който това беше първото сериозно плаване, с глава в чувала се отправихме за един тежък преход през южните Кариби в започналия вече сезон на ураганите. Оттам нататък, минавайки Панамския канал, усещахме, че Нурай ни пазеше отгоре, добре планувахме преходите си, съобразявахме се доколкото можем с прогнозите за вятъра, съветите в книгите и колегите и мисля, че късметът беше на наша страна. През тази "Ел Ниньо" година, която можеше да бъде доста непредвидима, имахме добро време с постоянни трейд ветрове, без сериозни бури и повреди".

Всъщност за Адриан това е второто голямо пътешествие за годината. От януари до април той прекосява с баща си на борда на неговата 10-метрова яхта „Феникс” 5 000 мили – 45-дневен преход от Нова Зеландия до Чили, а оттам през фиордите на Патагония до форт Уилямс, на 150 мили от нос Хорн. Само тежката зима им пречи да преминат южно от носа. Така от Чили със самолет Адриан идва в Кюрасао и там семейството се събира, за да подготви „Анка”. Остава само месец преди сезона на ураганите, а планираният край на пътешествието пък е изложен на риска от циклоните в Австралия.

„Въпреки това се старахме да не подминаваме остров, в който да не пуснем котва, макар и за ден, два - само в места, от които не ти иска никога да си тръгваш, като Сан Бласт (Панама), Галапагос, Маркезес, Френска Полинезия - Таити, Бора-Бора, Островите Кук, Тонга, Фиджи, Вануату и Нова Каледония. За тези кратки 5 месеца успяхме да прекосим най-големия океан, изминахме 9500 мили и посетихме над 20 острова в 7 държави и кралства, без да смятаме, че това, което сме направили, е някакво постижение или геройство. Ние простo направихме това, което трябваше, спасихме Анка и сбъднахме една наша обща мечта да имаме яхта и да плаваме заедно.

 

По време на цялото пътешествие Криша публикува в профила си във Facebook кратки съобщения и снимки. Да се чете - дори само това е точно толкова интересно и вълнуващо, по-интересно от приключенски роман.

Отпътуваме от Тонга, 450 мили до Фиджи, с добро време пред нас. Нетърпеливи сме да отплаваме, Анка вече беше твърде дълго на една и с географска дължина”.

Обичайното ежедневие на семейството на яхтата е било нощно дежурство на Адриан и дневна вахта на Криша и Алекс. В рамка са огромните вълни, които са изправяли лодката вертикално, срещата с кит, по-голям от Анка, съвместното преплуване като катамаран на Панамския канал с друга яхта на българско семейство с дете - варненците Иво, Мира и десетгодишната Мая, които кръстосват океаните на Фата Моргана. В рамката са и екзотичните острови, различните хора, огромните костенурки, общуването. На остров Вануату Адриан поправя кануто на бедстващи индианци. Стават приятели. Такива приятели сега тримата имат по места, които трудно се откриват на картата и за които малцина са чували.

„През януари Алекс отново тръгва на училище, Криша си търси работа, Адриан вече е намерил. Трудно се влиза пак в матрицата на закотвения живот, но за тях това е просто събиране на сили и средства за следващото приключение. "Анка" през следващите няколко години ще ни бъде дом тук в Голд Коуст Австралия, докато успеем да съберем отново ресурси и енергия и да завършим околосветско й пътешествие, започнато от Нурай Курт до Мармарис Турция, а оттам един ден да акостираме в Морска Гара Варна... вече правим планове за следващия маршрут - Южна Африка, Бразилия, Карибите...”, споделя Криша и се надява да предаде посланието, което Нурай Курт ни завещава - "да дадем кураж и вдъхновим други, да намерят смелост и сили да напуснат безопасното пристанище и познатите води".