Това е разказ за най-добрите посланици на страната ни

Това е разказ за България - за нашата България, но в сърцето на Прага. Това е разказ за децата на България, които растат зад граница, но искат да се върнат в родината. Разказ за тези, които макар и на стотици километри извън България, всъщност никога не са я напускали. Тази история не претендира да покрива всички гледни точки, а просто показва още един нюанс на всичко, което вече знаем. 

Той е Калин, а тя – Виктория. Преди дни двамата завършиха 11-и клас в българското училище в чешката столица Прага. Пристигат преди години в страната, заедно със семействата си. Остават. Проговарят езика, но не сменят училището и постепенно се превръщат в посланици на страната ни. И то от най-добрите. А всеки ден по няколко часа сякаш са отново в България. 

За разлика от много други училища зад граница, в СОУ „Петър Берон“ в Прага се учи всеки ден от понеделник до петък и има самостоятелни паралелки от първи до 12-и клас. Училището е създадено през 1948 година. Част е от българската образователни система, издържа се от МОН, а когато завършат, децата получават български дипломи, признати във всички европейски държави и на много други места зад граница. Част от тях решават да продължат обучението си в Чехия, други се връщат обратно в България.

Всички обаче помнят откъде са дошли и търсят начини да помагат на хората в родината си. „Всяка година преди Коледа правим благотворителен базар, превеждат се пари за „Българската Коледа”, миналата година имаше инициатива за подкрепа на болна жена от Бургас", разказа директорката Мими Михайлова.

Калин пристига в Прага преди 4 години. Не знае езика, но с времето го научава. Никога обаче не се замисля да учи в чешко училище. „Имам възможност да се преместя, но явно това, което ми предоставя училището, засега ми е достатъчно и нямам какво повече да искам“, признава той. Твърди, че е един от тези, които искат да се върнат обратно в България. „Искам да уча право във Велико Търново и да се развивам в България. Аз така искам”, обяснява той.

Виктория постъпва заедно със сестра си в училището, когато е четвърти клас. Пее в хора, помага в библиотеката и съветва по-малките какво да четат. Нейната любима книга си остава „До Чикаго и назад“, но признава, че  Бай Ганьо може да е от всяка една националност. „И в Чехия, и в България съм виждала хора, които ми напомнят на Бай Ганьо“, обяснява тя. 

Признава, че все още не знае къде ще продължи образованието си. „Искам да се занимавам с рисуване, с история на изкуството, но майка ми е туркиня и иска да се върне да живее в Турция и аз не знам къде ще продължа образованието си – дали тук, в Турция или в България”.

Месеци преди матурите двамата са категорични – не биха преписвали. „Това показва, че не проявяваш респект към себе си, не проявяваш респект и към учителя, който ти преподава този предмет”, убеден е Калин. „Не мога да си представя да отида на изпит без да уча и без предварителна подготовка. Аз разчитам винаги на знанията си и би ме било страх, дори не бих посмяла с телефон или със слушалка да вляза на изпит”, споделя Виктория.

Двамата имат и не малко награди от различни конкурси и състезания, а учителите им са много горди с тях. И не само. „Възпитаниците ни рекламират непрекъснато държавата ни – с достойното си поведение, със знанията си, с приятелствата си. Те са най-добрата реклама на България и най-добре запознават чехите с това какво е България”, убедена е директорката на училището Мими Михайлова.

„Наши ученици доста успешно се реализират, особено тези, които полагат усилия и имат амбиция и някаква по-висока цел”, обяснява Луиза Станева, която преподава изобразително изкуство в училището и уточнява: „Децата вършат двойна задача, защото едновременно се представят пред българската и пред чешката държава”.

С всяка измината година постиженията на децата и учителите се увеличават, а с тях – и отворените врати за интелигентните български деца. Съвсем скоро, благодарение на усилията на работещите там, българското училище ще влезе в регистъра на чуждестранните училища към образователното министерство на Чехия, с което отворени врати ще станат още повече.

Автор: Мариана Конова