Рекорд има! Конспирация няма!

Йорданка Донкова - един велик спортист, прославил името на България надлъж и шир по земното кълбо. Едва ли някой може да оспори този факт. В своята кариера българката има спечелени над дузина отличия от най-големите първенства по лека атлетика, в това число пълен комплект медали на 100 метра с препятствия от европейските първенства, както и най-важното отличие за всеки атлет – олимпийската титла и то Игрите наXXIV олимпиада в Сеул, където за първи път след безумните политически бойкоти през 1980 и 1984 г., участва целият свят.

През сезон 1986 година, когато става шампионка на Европа в Щутгарт, тя поставя общо четири световни рекорда в дисциплината. През 1988 г., малко повече от месец, преди да се качи на спортния Олимп Донкова записва с нови златни букви името си в историята лекоатлетическия спорт. Датата е 20 август 1988 г., стадион „Берое” посреща международния турнир „Самарско знаме”. Публиката е притаила дъх, на старт е Йорданка Донкова и когато бягането завършва всички онези щастливци на стадиона под „Аязмото” разбират, че са станали свидетели на велик момент от историята, равняващ се на 12.21 секунди.

Е, всичко това звучи като една много красива история и за мен ще остане такава, но днес на 24 юли 2016 година нещата вече стоят по малко по-различен начин. Йорданка Донкова вече не №1 във вечната ранглиста на дисциплината.

Преди два дни (22 юли 2016 г.) по време на турнира от Диамантената лига (ДЛ) по лека атлетика в Лондон, една атлетка от САЩ показа, че резултатите на Донкова не са били свръхчовешки. Кендра Харисън, която през май тази година, на родна земя, се доближи на 3 стотни от постижението на голямата българка, с 12.24 секунди, успя да покаже и още по-добро бягане. Тя спечели на олимпийския стадион в британската столица с 12.20 секунди. Може би това е „новият еталон”, както написа заместник-ректорът на НСА „Васил Левски” проф. Апостол Славчев във своя Facebook профил. С времето, ще разберем със сигурност дали ще окаже така.

Тук аз искам да се спра на друга тема. Традиционно по-български заваляха коментари, че едва ли не резултатът на американката бил манипулиран, че новото рекордно време било фалшификация и т.н и т.н. Като аргумент бе посочено, че бягащото/летящото време на телевизионната графика било спряло чак на 12.58 секунди и едва по-късно бил изписан световният рекорд – 12.20 секунди.

Ето оттук ще започна и моя отговор по темата...

Скъпи приятели и любители на спорта,

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ телевизионната графика с бягащото / летящото време няма абсолютно нищо общо, с официалния резултат, който получават лекоатлетите след всяко едно свое бягане. Нещо повече – този резултат се отчита единствено и само, като ориентир и за информация на зрителите на стадиона (чрез електронните табла след финала) и разбира се – за огромната аудитория, пред малкия екран (чрез телевизионна графика). Ще ви предложа и малко техническа информация, за да изчерпя въпроса: Това, така наречено „неофициално време на победителя” се регистрира, чрез специални фотоклетки на финалната линия. Те отчитат, когато някакъв обект премине през лазерния лъч, който е между двете фотоклетки, позиционирани от двете страни на пистата (на финала). Всичко това, може да бъде забелязано и по време на всяко едно забавено повторение на конкретното бягането в Лондон.

Всъщност времето, което е единственото официално при финиширането на атлетите се отчита чрез така наречените фотофинишни камери. Те се намират по-високо (позиционирани) от фотоклетките и дават пълно изображение на атлетите, при пресичането на финалната линия. И двете системи, които ви описах дотук работят независимо, като единствената им връзка е в това, че и времето на фотоклетките и времето на фотофиниша, започва да тече от момента, когато бъде подаден сигнал от пистолета на Стартера.

В случая с бягането на Харисън по някаква причина фотоклетките не са се задействали в момента, в който тя преминава през лазерния лъч, но обяснение за това би могло да е и че американката преминава прекалено ниско при финиширането си и затова системата на OMEGA (използвана на всички турнири от Диамантената лига, еврошампионати по лека атлетика и Олимпийски игри) не я улавя.

Но нека да се върнем на официалното време, което се определя чрез фотофинишната камера. На състезания от подобен ранг, като Диамантената лига има назначени международни съдии на фотофиниша, които поставят разчитащият времето курсор в компютърната система, там където е водещата част от торса на лекоатлета.

По информация на единствения българин - международно техническо лице (ITO) по лека атлетика д-р Иван Славчев, който се изказа по темата в интервю за специализирания сайт bgathletic.com, зад компютъра в Лондон е била австралийката Джанет Никсън, която е първата жена, получила сертификат за такава длъжност, още през 2004 г. Така че съмнения относно нейния 12-годишен опит едва ли са уместни.

Силно се надявам тези мои думи, да са убедили поне някой от вас, че не винаги трябва развиваме теории на конспирацията. Напротив – най-добре е да търсим информация, да прочетем малко повече и да разберем практическото приложение на системите, с които работи даден спорт.

Ето защо за мен, истината е една: Рекорд има! Конспирация няма!

И бъдете горди българи, защото стореното от Йорданка Донкова ще се помни и разказва, дори тя да не е на върха във вечната ранглиста на дисциплината 100 метра с препятствия.