Година на сълзи и радост и на рекордни постижения

Година на сълзи и радост и на рекордни постижения. Такава беше 2016-а за света на спорта.

Месец юни беше футбол. Франция посрещна най-добрите национални отбори в Европа. Много преди „петлите” да посрещнат отбора на Румъния на „Стад де Франс” обаче страната им се изправи срещу много и тежки противници. Стачки, наводнения и страх от терор.

Вместо с терористи, на френските власти им се наложи да се сражават с футболни хулигани. Въпреки това победи футболът. Победиха феновете и разбира се – Португалия.

Месец август беше Олимпиада. Светът ще я запомни с два феномена. Единият е американският плувец Майкъл Фелпс с рекордните вече 22 златни олимпийски медала. Другият е Юсейн Болт. Ямаецът е първият атлет в историята с олимпийски титли в трите дисциплини, в които участва и то на три поредни игри.  

На българския олимпийския фронт в началото си мислехме, че ще ни запомнят с допинг скандала около Силвия Дънекова. Но в края на игрите медалите заблестяха и за нашите спортисти.

Бронз за Елица Янкова в борбата, сребро за Мирела Демирева във високия скок и бронзов медал за гимнастичките ни. Успехи за България дойдоха и от Параолимпиадата – златен медал за Ружди Ружди. Освен медалите, ще запомним и сърцатата борба на Ивет Лалова.

Пример и вдъхновение бяха не само спортните рекорди, но и всички прояви на човечност и воля. Майката, която участва в 7 олимпиади в борба за живота на детето си. Новозеландката, която спря и прегърна, конкурентката си, за да я успокои след като двете се сблъскват и падат при бягането в сериите на 5000 метра. Симпатии на света събра и селфито на две гимнастички от враждуващите Южна и Северна Корея.