Ромите празнуват Нова година

Днес е Ромската Нова година - един от най-големите и най-почитаните празници от всички ромски групи у нас. Празникът се нарича още Василица, Васильовден или Банго Василий (куцият Васил).

Празнуването на Василица е свързано с няколко ромски легенди. В някои от тях Банго Василий е застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, разрушен от дявола, по който преминават ромите. В други легенди Банго Василий е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.

Според друга легенда Свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият Светия им изпратил ято гъски. Ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг. Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица.

Банго Василий е семеен празник и задължително се посреща с птиче месо - гъска или петел. При всички ромски групи вечерята на 13 срещу 14 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. На трапезата има сърми, баница с късмети, питка, вино, ракия. Трапезата се прекадява и благославя, всички си вземат прошка с целуване на ръка.

Всички къщи, в които се празнува Банго Василий, остават заключени до полунощ на 13 януари, за да не избяга късметът. Едва след настъпването на Новата година ромите започват да посрещат гости, като се надяват първият гостенин в дома им да е добър човек, за да им да носи късмет.

Изложба под наслов „Циганска баница", по повод Ромската Нова година - Васий, представи  в Сливен Ромската академия за култура и образование.  На изложбата са представени ястията, които ромите традиционно приготвят за празници или други поводи, приготвени от домакини от два ромски квартала - „Никола Кочев" и „Надежда".  Това са традиционният печен червен петел, ръсеница, лученица - люто ястие, което се приготвя за болните, трахана, сарми от кълцано месо, мамалига и други.

На Бъдни вечер на трапезата на сливенските роми има почти същите ястия, каквито и на българската коледна трапеза, само че вместо свинско месо, се колела пуйка или петел, приготвят се сарми, сушени плодове и задължително домашна месена питка. На трапезата се събирало семейството, а сутринта на 14 януари, децата тръгвали да сурвакат, като отправят пожелания за здраве и берекет. Празниците продължават три дни, като последният - 15 януари се нарича Банго Васий, или Куцият Васил, денят след Василица.