НАЙ-ГОРЕЩИЯТ СТОЛ: 4 здравни министри за 4 години

Най-горещият министерски стол в трите правителства с премиер Бойко Борисов се оказа на здравния министър, предаде БГНЕС.

ПЪРВА ОСТАВКА В КАБИНЕТА „БОРИСОВ 3”: Тръгва си здравният министър

4 години = 4 министри

Рекорд по смени на здравни министри постави първият кабинет на Бойко Борисов, който се задържа и най-дълго на власт от лятото на 2009 до средата на февруари 2013 г. За този почти 4-годишен период на поста здравен министър се изредиха: д-р Божидар Нанев, проф. Анна-Мария Борисова, д-р Стефан Константинов и Десислава Атанасова.

Д-р Божидар Нанев остана на своя пост само няколко месеца от 2009 до 2010 г. Неизгодна сделка за доставката на „Тамифлу“ му коства министерския стол. Нанев, който е специалист по обща, гръдна и детска хирургия, бе привлечен като обвиняем за сключването на две неизгодни сделки за доставката на посочения по-горе антивирусен препарат, с което е ощетил държавата с близо 2,5 милиона лева. Той беше подведен под отговорност и изправен пред съда. На 29 март 2012 г. Софийски градски съд го оправда. Самият Нанев заяви тогава, че не е изненадан от оправдателната присъда.

Кои министри напуснаха кабинета от началото на управлението на ГЕРБ през 2009г.?

Професор Анна-Мария Борисова е изтъкнат български ендокринолог, който ръководи МЗ от 21 април 2010 до 29 септември 2010 г. Въпреки своите научни постижения и голям преподавателски опит тя ще остане в историята като министър, срещнат на едно кръстовище. Тази изпусната фраза ще я преследва до край в нейния краткотраен престой начело на МЗ. Проф. Анна-Мария Борисова подава оставка на 29 септември, която бе приета без възражения от премиера Борисов. Поводът беше идеята й за доплащане от страна на пациентите на всички лекарски услуги. Въпросната концепция беше причина за искане на вот на недоверие към правителството от страна на опозицията.

Д-р Стефан Константинов е акушер-гинеколог. Преди да стане министър на 6 октомври 2010 г. е бил заместник-председател на УС на Българския лекарски съюз. Той е и най-дълго задържалия се на поста здравен министър в кабинета „Борисов 1“. До неговата оставка се стигна заради конфликт с управляващите от ГЕРБ относно реформите в сектора. Тя дойде изненадващо за всички на 15 март 2012 г.

Овакантилият се пост зае Десислава Атанасова, която бе депутат от квотата на ГЕРБ от Русе. За разлика от своите предшественици тя не е лекар, а юрист. Между 2005 и 2007 г. е юрисконсулт в Областен диспансер за психиатрични заболявания със стационар в град Русе, а от 2007 до 2009 г. и в Многопрофилната болница за активно лечение. В 41 парламент Атанасова бе председател на Здравната комисия. Тя ръководи здравното министерство малко по-малко от година от 21 март 2012 до 13 март 2013 г.

Пръстов отпечатък: здравен абсурд в ХХI век

След като първият кабинет на Бойко Борисов подаде оставка на фона на масовите протести срещу високите цени на тока и парното измина година и половина преди той отново да се върне на власт, след като спечели предсрочните парламентарни избори през октомври 2014 г.

В новото коалиционно правителство партньор на ГЕРБ беше Реформаторският блок, а здравното министерство беше поверено на д-р Петър Москов, представител на ДСБ. Малко по-късно към края на 2015 началото на 2016 г. ДСБ начело с Радан Кънев напуснаха управляващата коалиция заради несъгласие с начина на провеждане на съдебната реформа, но Москов запази своя пост. Неговият престой в МЗ ще бъде запомнен със скандали за ваксини и редица непремерени изказвания, които не спомогнаха за подобряване на медицинското обслужване, но предизвикаха остри реакции на правозащитници. Сред тях се откроява изявлението му от 7 декември 2014 г., че екипи на спешна помощ няма да се отзовават на повиквания в ромските махали. Но това, което наистина дълбоко възмути българското общество, бе решението на Москов да въведе пръстов отпечатък за достъп до здравна помощ. Въпреки че по време на втория мандат на Борисов най-горещи бяха постовете на вътрешния и просветния министри, където имаше и най-чести смени, здравното министерство беше постоянен източник на скандали и недоволство. Може да се каже, че те също допринесоха за загубата на президентските избори от, което пък на свой ред доведе до оставката на кабинета „Борисов 2“.

Военен начело на медицината

Бойко Борисов стана за трети път премиер, след като спечели поредните предсрочни избори, провели се на 26 март 2017 г. Кабинетът беше съставен в началото на май. Този път министър-председателят се спря на военен за здравен министър. Това е генерал-майор проф. Николай Петров. Последният вече имаше опит в МЗ по времето на първото служебно правителство на Марин Райков /2013 г./, а след това в продължение на почти две години ръководеше ВМА-София. На 30 ноември 2017 г. той се оттегли от поста си. Поводът - журналистическо разследване за обществени поръчки, докато е бил шеф на ВМА, от които се е възползвал мъжът, с когото дъщеря му живее на семейни начала. Става въпрос за поръчки за 1,6 млн. лева. Професорът твърди, че законът при провеждането им е спазен.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари