Турция - от Ататюрк до Ердоган

Съвременната държава Турция се появи от руините на Османската империя, за да се превърне в мощна стратегическа сила, която граничи с Гърция на запад и с Иран на изток, пише агенция "Франс прес". И припомня, че от 2002 г. тя се управлява от имащата корени в исляма консервативна партия на президента Реджеп Ердоган. Той провежда някои от най-големите промени, откакто модерна Турция е била създадена през 1923 г.

Но на президентските и парламентарни избори в неделя Ердоган и неговата партия ще се изправят пред най-голямата проверка пред урните в тяхното управление от десетилетие и половина, коментира агенцията.

Ето пет факта за Турция, подбрани от АФП:

НАСЛЕДНИК НА ИМПЕРИЯ

В най-великите си моменти Османската империя управляваше територия, простираща се от Балканите до съвременната Саудитска Арабия, включително и светите места на Исляма.

Но империята претърпява векове на упадък и нейният край беше подпечатан от поражение в Първата световна война, в която тя се сражаваше на страната на имперската Германия.

След война за независимост турските военни лидери, сред които и Мустафа Кемал Ататюрк, успяха да спасят една модерна държава, простираща се от Тракия до Месопотамия, обявявайки създаването на Република Турция през 1923 г.

При Ердоган Турция се стреми да възстанови влиянието си от времето на Османската епоха в Близкия изток, особено в Сирия и Ирак, както и на Балканите, а също и в Африка, се казва в анализа на агенцията.

СВЕТСКА, ЗАПАДНА ДЕМОКРАЦИЯ

Ататюрк, първият президент на Турция до смъртта си през 1938 г., обърна страната си на запад и превърна секуларизма в един от основните си принципи.

Многопартийната демокрация е въведена през 1946 г. При наследника на Ататюрк Исмет Иньоню Турция остава неутрална през Втората световна война.

През 1952 г. тя се присъединява към НАТО, заедно със своя едновремешен враг Гърция, със силната подкрепа на Съединените щати, желаещи да гарантират, че Анкара никога няма да попадне в орбитата на СССР.

Критиците обвиняват Ердоган в нарастващ авторитаризъм, седейки начело на масата при пълзящата ислямизация и променяйки западния уклон на Турция. Президентът обаче настоява, че е ангажиран със светска република, закотвена в НАТО.

БЕЛЯЗАНА ОТ ПРЕВРАТИ

Мощните военни на Турция успешно свалиха правителствата с преврат през 1960, 1971 и 1980.

Превратът от 1960 г. бе последван от обесването на сваления премиер Аднан Мендерес - политическият герой за Ердоган - заедно с двама министри.

След като идва на власт, Ердоган подряза крилата на военните, за да направи политическите намеси на армията много по-малко вероятни, коментира АФП.

Но през юли 2016 г. той преживява опит за преврат от фракция отстъпници от армията.

Ердоган каза, че опитът е бил нареден от едновремешния му съюзник, живеещия в изгнание в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен, който отрича обвиненията.

След това Ердоган обяви извънредно положение, при което около 55 000 души бяха арестувани при безпрецедентни чистки. Той и опозицията са обещали да отменят извънредното положение след изборите.

ПОДСЛОН ЗА БЕЖАНЦИ

Страната с население от над 80 млн. души се опитва да засили влиянието си и решително се противопоставя на режима на президента Башар Асад в гражданската война в Сирия, но в същото време работи в тясно сътрудничество с неговия съюзник Русия, за да сложи край на конфликта, смята АФП.

Турция е приела около 3,5 милиона сирийски бежанци, които живеят предимно в югоизточните райони и Истанбул, както и по-малко като брой бежанци от Ирак и Афганистан.

През 2016 г. Анкара подписа споразумение за ограничаване на потока от бежанци към Европа, след като един милион прекосиха Егейско море през Турция през 2015 г. Сделката се разглеждаше като стимул за надеждите на Турция да се присъедини към Европейския съюз, но процесът оттогава насам е в задънена улица.

Турция е дала паспорти на няколко десетки хиляди сирийски бежанци, но критиците твърдят, че няма стратегия за справяне с тяхното дългосрочно присъствие.

КЮРДСКИ ПРОБЛЕМ

Не-мюсюлманските малцинства на територията на съвременната Турция бяха принудени да напуснат страната през ХХ век и само малките групи от тези населения останаха и до днес.

Арменците оценяват убийствата и кланетата на техните предци като геноцид, термин, който Турците разпалено оспорват. Повечето гърци са напуснали страната при размяна на населения през 1923 г.

Но много голямо етническо малцинство в Турция са кюрдите. Те съставляват една пета от населението на страната и отдавна се оплакват, че са им отказвани правата, което наричат „кюрдски проблем“, припомня "Франс прес".

Поставената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК) се хвана за оръжието през 1984 г. и започна кървав бунт, в който досега са загинали десетки хиляди.

В първите години от управлението си Ердоган направи безпрецедентни стъпки към даването на по-големи права на кюрдите и започна преговори с ПКК. Но примирието се провали през 2015 г. и насилието се възстанови, като все още не вижда мир на хоризонта.

Източник: АФП

Превод: БГНЕС

ВСИЧКО ЗА ИЗБОРИТЕ В ТУРЦИЯ ЧЕТЕТЕ ТУК