Ценният експонат е изложен в Националния исторически музей

Преди 194 години един възрожденски българин сбъдва мечтата си и издава „Буквар с различни поучения от Петър Берон за българските училища”, по-известен като „Рибния буквар”.  Наречен е така заради илюстрациите на кит и делфин на последната страница на енциклопедията, която има осем дяла.

С него Берон предизвиква и голяма реформа в образованието  у нас -  отхвърля се килийната  традиция, свързана с черковнославянския език и се прокарва светската система.

Сега „Рибният буквар” може да се види в Националния исторически музей.

Отбелязваме Деня на народните будители

Първите страници са отредени на азбуката. Следва я граматиката - глаголи, съществителни, прилагателни. Интересно е, че измежду глаголите основният е „любя”. Идеята на Петър Берон изобщо за образованието е, че то трябва да се получава с любов и радост. Децата не трябва да бъдат насилвани, притискани или стресирани. Те трябва да се учат, но и да играят. А учителят - да бъде авторитет за тях, да им служи за пример.

Измежду страниците на Рибния буквар са събрани и закачливи „умни съвети”: „Повече слушайте, отколкото да говорите. Затова имате две уши и една уста”;  „Не отвръщайте на злото със зло”; „Ако искаш да те почитат, когато остарееш, почитай и ти възрастните, докато си  млад”.

Последната информация, поместена на страниците на малката енциклопедия, съдържа обръщение към сънародниците. В него, най-общо, Берон призовава да се подпомага  развиването на българските книги. Заглавието на обръщението е „Любезни еднородни”.

Скъсвайки решително с традициите на килийното училище, написан на жив, говорим български език, букварът става любимо четиво не само на децата, но и книга за големите.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни.  За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК. 

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес