Спортистът на годината в интервю за „Неделята на NOVA“

182 дни или шест месеца - това е периодът, който Владимир прекарва извън пределите на България. За да си част от елита на "белия керван" са необходими жертви и отдаденост, заявява биатлонистът. 

„Ние сме професионалисти. Поставяш си една цел и я следваш. Всичко е насочено към нея. Нямам време за други неща - за забавления и развлечения. Просто си следя целта и знам какво е необходимо, за да я постигна. Ето защо всеки ден тренирам. Класиранията говорят сами по себе си. Държавата ни върви около 12-о, 13-о място от над 40 нации, което говори, че зад нас са държави, които имат страхотни бази, състезатели и много добро финансиране. Ние успяваме да ги побеждаваме доста често и дори на Световното първенство, но не можем всеки ден. Нашите възможности не са толкова огромни“, споделя спортистът. 

Владимир Илиев е Спортист на годината на България

През 2019 г. 32-годишният Владимир пренаписа историята на българския биатлон. Той спечели първия за България медал от Световно първенство при мъжете – сребърно отличие в индивидуалния старт на 20 км в Йостершунд. 

„Винаги ще се сещам, че съм първият българин, взел медал от Световно първенство по биатлон. Не знам дали е случайност, но съм и първият европейски шампион. Хубаво е да се сещам, но човек не трябва да забравя откъде е тръгнал и трябва да продължава да тренира по същия начин, даже още по-усилено и да следва мечтите си и резултатите да дойдат. Всеки един спортист мечтае най-вече за Олимпиадата. За да бъдеш подготвен за всяко предизвикателство, е необходимо да бъдеш и реалист. Аз знам възможностите на самата федерация. Просто с това разполагаме и е достатъчно. Понякога много хора не са от толкова голяма полза. Има отбори, в които дори не си знаят длъжностите и си пречат“, каза още Владимир. 

Илиев е част от националния ни отбор от 2004 г. Тежките моменти преди престижните класирания в Световната купа и медалите от големи международни форуми са били много, но трудно мишена ще остане неповалена, ако пред нея е изправен непримирим стрелец.

„Имал съм такива моменти, но са били твърде кратки, много първични след някое състезание или след първите ми две олимпиади, бях доста разочарован. Бях наистина турист, отидохме да видим за какво става въпрос във Ванкувър - никаква екипировка, никаква подготовка като цяло. Не бяхме готови за този форум, но така се случи. Взехме квоти, отидохме и видяхме, че сме много назад. Всяко едно такова състезание ми е дало опит и оптимизъм, но на следващия ден винаги съм си казвал, че продължавам и ще успея, стига да се трудя и да си върша моята работа. С годините започнаха да идват резултати. Знаех, че ще дойдат. Не го правя само за себе си, но и за България. Това ще остане за историята“, разказа спортистът.

Алберт Попов и Ивайло Борисов са спортист и треньор №1 за януари

За да продължат успехите, на българския биатлон е необходимо и още нещо. „Зимните спортове имат голямо бъдеще в България. Имаме страхотни условия, планини, но нямаме такъв зимен център, който да обедини всички зимни спортове и да бъде направен като национален център. Там да тренират националните състезатели и всички клубове да имат преференциални цени, нормални за условията им, защото те не могат да си позволят много, наистина“, каза още Владимир.

А понякога спортът ни отвежда и при любовта. Владимир я намира в лицето на представителката на женския ни национален отбор по биатлон – Милена Тодорова. „Тя е тръгнала по моя път и ме разбира. Дори аз да спра със спорта или тя, това няма да е пречка да сме заедно, защото разбираме какво е необходимо да си спортист на високо ниво“, смята Владимир.

Срещата на добрата подготовка с възможността създава успеха. С тази мисъл Илиев гледа към Световното първенство в Италия през февруари. 

„Винаги трябва да си оптимист и да гониш целите. Винаги си поставям високи цели. Няма как да си поставиш цел 30-о място и да се надяваш тайно за медал. Винаги гледаме за първото място. Всяка стрелба е различна за себе си и сме го доказвали доста пъти, че има състезания, в които сме равни с най-добрите в света. Голямата ми мечта остава Олимпиадата в Пекин през 2022 г.“, завърши Владимир.

Постоянство, воля, дързост – това е пътят, по който Илиев върви всеки ден, за да успява и да пише нови страници на своята история и тази на българския биатлон.