Напук на болката, 2 години тренира в залата заедно с щангите

Балет и щанги въпреки 77 процента инвалидност - това е кратката версия за живота на Яна Димова. Момиче на 21 години, което се ражда с детска церебрална парализа. Но въпреки прогнозите, че никога няма да проходи - тя ходи, спортува, танцува.

Увредените хора са най-силни. Те могат да преживеят всичко. Дори и най-болезнените думи. В това вярва Яна. На 21 от София. Родена е различна. С детска церебрална парализа.

КОГАТО МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ: От първенството за бездомни до професионалния футбол

След раждането й лекарите прогнозират, че Яна никога няма да ходи нормално. Преживява 4 операции. И прохожда въпреки диагнозата.

“На английски ако сложиш интервал между „ин” и „валид” - се получава „във валидност”, ако го преведеш буквално, разликата между двете е един интернал, ти избираш дали да го сложиш или не”, казва Яна.

Интервалът в живота на Яна е моментът, когато осъзнава тежката диагноза и борбата в продължение на 21 години да ходи, да се движи, да танцува.

Безброй пъти обществото се е опитвало да направи Яна невалидна. Но тя се изправя срещу него и си казва „Аз мога". Напук на всички прогнози, днес тя върви.

ЛЕДЕНИ МЕЧТИ: Благодетел търси помощ за Световното по плуване в открити води

„Малките деца ме питат дали ме боли, дали усещам нещо различно и имам склонността да вбесявам доста майки, защото те ги дърпат да не ме гледат  - винаги отивам и им казвам, че не ме боли, обяснявам им, че така съм родена”, обяснява Яна.

Напук на образователната система, завършва немската гимназия в София. Сега учи журналистика. Напук на невъзможното, 3 години танцува балет. Напук на забраните, 3 години танцува и народни танци.

„Нали знаете, че всяко момиченце на 8 иска да е балерина”, казва тя.

Напук на болката, 2 години тренира в залата заедно с щангите. И така напук тежките камъни и на тежките клишетата тя се чувства валидна и пълноценна.  За Яна опитите да върви не са даденост, за нея всяка крачка струва много.  Много усилия, много здрава психика.

Повечето хора вървят по пътеката, дори и да има камъни и да е по-дълъг пътят им до целта по пътеката, те избират да продължат през нея, докато аз виждам, че пътят през копривата е по-кратък и минавам през нея, въпреки че ще боли и ще имам рани.

ПЪТЯТ НА МЕЧТИТЕ: Тихомир - от кофата за боклук до музикалната сцена

„Животът е копривата и понякога боли, но накрая всичко си струва, защото се обръщаш и си казваш - гледай ти откъде минах, но стигнах. Значи си е струвало”, смята Яна. 

Но за нея всяка крачка си струва въпреки препятствията, защото тя вярва, че никой няма гарантиран “валиден” билет до живот. Има, ако се бори.

Още гледайте във видеото

Последвайте ни