Някои страни вече подготвиха и представиха планове
Няколко европейски страни вече подготвиха и представиха планове за действие, в случай че доставките на газ от Русия намалеят или изцяло спрат. Мерките включват както по-рационално управление на потоците, така и определяне на своеобразни „дажби” за бизнеса и домакинствата. Русия заплаши, че ще спре доставките, ако „неприятелските” държави откажат да заплащат доставките в рубли, както поиска президентът Владимир Путин. Какво точно смятат да правят страните разказва Ройтерс.
Австрия
Страната, която внася от Русия около 80 процента от газа, активира първата стъпка от тристепенен план за действие при извънредна ситуация и затегна мониторинга на газовия пазар, но засега не предприе конкретни мерки, за да си гарантира алтернативни доставки. Налагане на газови „дажби” ще се предприема само, ако се стигне до третата фаза на плана, озаглавена „незабавна криза”.
България
България, внасяща над 90% от газа си от Русия, води преговори с Азербайджан за доставки на газ и търси начини за ползване на терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция. Операторът на газопреносната мрежа откри търг за разширяване на подземното хранилище и удвояване на капацитета му и се подготвя за евентуално прекъсване на газовите доставки.
Великобритания
Според говорител на националната електропреносна мрежа доставките са възможни от няколко различни източници. Доставките се очаква да са достатъчни при всички сценарии. Великобритания получава едва 3 процента от газа си от Русия.
Дания
Дания обяви, че има същия план за действие като Германия, който по същество е общоевропейски, но всяка страна има право на своя оценка на проблема. Засега Копенхаген не е активирал първата фаза на плана си за действие.
Германия
Германия активира миналата седмица първия етап на плана си за действия при извънредна ситуация. Вторият етап предвижда прекъсване на доставките или високо потребление, което нарушава баланса и не може да се уравновеси без намеса. Третото ниво е извънредно положение, при което пазарните мерки вече не действат и мрежовият регулатор получава правото да решава как да разпределя газа. През 2021 г. Германия е внесла 55% от газа си от Русия, а през 2022 г. - 40 на сто.
Гърция
По силата на плана си за действие страната, която използва газ най-вече за производство на ток, ще получи допълнителни количества втечнен газ, а четири топлоцентрали ще преминат на дизел. Ще се увеличат доставките и на азерски газ. Ще се активират и свободните мощности за производство на ток от въглища. Руският газ покрива около 40 процента от нуждите на страната.
Италия
Министърът на екологичния преход Роберто Чинголани заяви пред „Радио 24”, че Италия може да разчита на значителни резерви, за да избегне критична ситуация през следващите няколко месеца дори и да има прекъсвания в доставките от Русия. По думите му първите сделки за доставки по тръбопроводи от Алжир, Либия и Азербайджан, както и по терминали от Катар, САЩ и Мозамбик могат да бъдат сключени още следващата седмица. Италия получава 40 процента от газа си от Русия.
Нидерландия
Нидерландия получава 15-20% от газа си от Русия. Правителството помоли бизнеса и жителите на страната да намалят потреблението, но засега не е активирало кризисен план.
Полша
По силата на закона за задължителните резерви, в случай на риск за доставките полското министерство за климата внася формално искане до правителството да наложи ограничения на ползването на газ от потребителите. Те засягат първо промишлеността, а домакинствата биват защитени. Полша внася около 50 процента от газа си от Русия.
Франция
Френският оператор на газопреносната мрежа „Же Ар Те газ” (GRTgaz) подготви мерки за действие в случай на прекъсвания в доставките и призова за запълване на хранилищата преди следващата зима. Мерките дават възможност на компаниите да намаляват или спират газовото потребление до два часа за големи потребители, свързани с мрежата. Франция получава около 20% от газа си от Русия.
Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.
Редактор: Георги Генов
