Опозиция и управляващи в спор за цените на горивата

Венко Сабрутев от „Продължаваме Промяната”, зам.-председател на Комисията по бюджет в Народното събрание, коментира думите на Делян Добрев от ГЕРБ, който твърди, че българската рафинерия не ползва американски петрол тип „Брент”, а уралски нефт. Според Добрев той е много по-евтин, а цената на горивата у нас е скочила с над 30% през последната година. С толкова бил поевтинял и въпросният нефтов продукт. „С разликата от 1 лев в литър гориво някой прибира по 1 млн. лева на ден", алармира още депутатът от ГЕРБ.

По думите на Сабрутев Добрев прави две внушения с това изказване – едното е, че правителството определя цените на горивата и второто – че те растат само в България. Според зам.-председателя на Бюджетната комисия цените на горивата растат заради по-високото потребление и войната в Украйна.

Делян Добрев: Някой прибира по 10 милиона на ден от скъпото гориво

„Истината е, че Комисията за защита на конкуренцията не работи - нещо, за което ние алармираме много отдавна”, каза Сабрутев по повод това, че тя не се е самосезирала след изказването на Делян Добрев. Той подчерта, че майката на депутата от ГЕРБ Александър Ненков е председател на ресорната комисия.

Самият Добрев се включи по телефон в ефира на „Здравей, България”, за да отговори на Сабрутев. По думите му не е релевантно да се сравняват цените на горивата у нас с тези в Гърция, защото южната ни съседка купува по-скъп петрол. Добрев обвини колегата си от ПП в корупция, а той, от своя страна, върна нападката, като го упрекна в некомпетентност.

Основният спор е за това дали страната ни купува руски петрол за 78 долара за барел, а плаща като за „Брент”, който, по думите на Добрев, струва 120 долара.

В отговор Комисията за защита на конкуренцията изпрати следното писмо до медията ни:

Комисията е независим специализиран държавен орган, който прилага националното и европейското право на конкуренцията. Правомощията, с които Комисията разполага при изпълнението на своите функции, са изчерпателно предвидени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Комисията за защита на конкуренцията няма правомощия за ценово регулиране, нито в нейната компетентност попада разследване на „спекула“ и защита на потребителите. Характерно за органите за защита на конкуренцията е да се намесват по отношение на повишаване на цените, само когато това е в резултат на забранено споразумение или на злоупотреба с господстващо положение, като контролът, който се осъществява, е последващ. Контролът от страна на органа по конкуренция е предварителен единствено по отношение на контрола върху концентрациите между предприятия. Регулирането на цени може да попадне в правомощията единствено на секторните регулатори, но е несъвместимо с осигуряването на защита на конкуренцията. Комисията също така не разполага с правомощие да дава становище за цените на предлагани стоки или услуги.

Относно изказванията за броя на извършените проверки на място, следва да се подчертае, че това е правомощие на КЗК, което може да бъде използвано единствено в рамките на образувано производство и след получено разрешение на компетентния съд, а не предварително срещу дружества, за които единствено се предполага, че са потенциални нарушители на закона. Т.е. за да бъде упражнено това правомощие, Комисията трябва да разполага с конкретни доказателства за евентуално извършено нарушение на ЗЗК, въз основа на които да образува производство и да получи съдебно разрешение за извършване на проверка. 

Завишаване при цените на горивата се наблюдава и в останалите държави от Европейския съюз. В някои от тях са въведени временни мерки за преодоляване на този проблем, но те имат краткотраен характер и са предприети на правителствено ниво, а не от органите по конкуренция. Подобен пример са редица европейски страни, в които е    въведен за срок от няколко месеца по-нисък данък или акциз върху горивата.

Във връзка с всички изказвания в медиите следва да се отбележи също, че предвид важното му обществено значение, секторът на горивата е постоянно наблюдаван от КЗК, за което свидетелстват множеството решения на Комисията. Неведнъж КЗК е установявала бариери пред свободната конкуренция и е отправяла препоръки към компетентните органи за предприемане на мерки за подобряване на конкурентната среда.

Важно е да се подчертае, че в резултат на извършен през 2019г. секторен анализ, КЗК даде препоръки с цел подобряване на конкурентната среда в сектора чрез изграждане на държавни данъчни складове и чрез създаване на електронна платформа, която в реално време да информира за свободните наличности във всички данъчни складове. До момента никоя от препоръките не е изпълнена от компетентните органи.

Към настоящия момент в КЗК са образувани четири антитръстови производства, свързани с пазарите на горива:

1.     Едно от производствата бе образувано през април 2020г. по сигнал от Върховна административна прокуратура относно несъответствието между значителния спад в цената на суровия петрол в световен мащаб в началото на епидемията от Ковид-19 и намаляването на цените на дребно на автомобилните горива в страната. В хода на проучването Комисията идентифицира конкурентни проблеми, свързани с ограничаване на достъпа до данъчните складове и транспортна инфраструктура на дружествата от група Лукойл, което е от естество да ограничи вноса на горива в страната. В края на 2021г. КЗК предяви на дружествата от група Лукойл твърдения за извършени нарушения– злоупотреба по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от Договора за Функциониране на Европейския Съюз. Предстои изслушване на дружествата пред Комисията.

2.     Друго производство е образувано през месец ноември 2021 г. по искане на „ОМВ България“ ООД. Предмет на проучване е ценовата политика на едро на „Лукойл България“ ЕООД, което постепенно изменя ценовите условия при продажба на едро, вкл. като премахва отстъпките за закупено количество. В хода на проучването КЗК е изискала информация от множество пазарни участници - вносители и търговци на едро. Получената информация се анализира, въз основа на което Комисията ще установи дали е извършена злоупотреба с господстващо положение от страна на „Лукойл България“ ЕООД. Прякото прилагане на европейското право изисква извършването на допълнителни процесуални действия, установени в  Регламент (ЕО) № 1/2003г.

3.     През месец март 2022 г. е образувана нова преписка след получени сигнали относно съществено повишаване на цените на едро и дребно на петролни продукти в търговски обекти за продажба на горива. След извършено предварително проучване, със свое решение КЗК се самосезира за установяване на евентуално картелно споразумение от страна на „Сакса“ ООД и „Инса Ойл“ ЕООД при определяне на цените на автомобилните горива. Производството е на етап проучване. Изискана е информация от над 30 компании, активни на пазарите на производство, внос, търговия на едро и на дребно. Към настоящия момент се извършва икономически и правен анализ на данните, въз основа на който да се установи дали е налице картел между двете дружества.

4.     През месец май 2022 г. е образувано още едно производство по искане на „Инса ойл“ ЕООД срещу „Лукойл България“ ЕООД относно прилаганата ценова политика при продажбата на едро на дизели и газьоли  от страна на дружеството. Производството е на етап проучване.

Не на последно място, следва да се подчертае, че сравнението на броя образуваните антитръстови производства с тези образувани по Закона за обществените поръчки е некоректно, поради различното естество на производствата, както и различните функции на КЗК в двете производства. Не случайно Законът за защита на конкуренцията не предвижда срок за приключването на антитръстовите производства. Причината за това е, че мащабът и стандартите на доказване на антитръстови нарушения както по чл. 15 и 21 от ЗЗК, така и по чл.101 и 102 от ДФЕС, изискват Комисията да установи голямо количество данни и информация, на базата на които да се извърши икономически и правен анализ на разглежданото поведение, за да се достигне до извода дали е извършено нарушение на Закона за защита на конкуренцията и на Договора за функциониране на ЕС. Поради това разглеждането на антитръстови казуси обективно не може да бъде извършвано в спешен порядък - за няколко дни или седмици. За сравнение антитръстовите производства в други държави членки на ЕС са със средна продължителност от около няколко години в зависимост от фактическата и правна сложност на казуса.

В заключение, в рамките на предоставените й от закона правомощия, Комисията е активно ангажирана със състоянието на конкурентната среда в сектора на автомобилните горива и полага всички необходими усилия, за да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност.

Целия разговор гледайте във видеото.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.