В еврозоната: Инфлацията може да скочи само с 0,5%

404 страници, няколко различни изследователи и много, много данни. Това представлява накратко монографията "Предизвикателствата пред българската икономика по пътя към членството в еврозоната", публикувана в края на миналата седмица от колектив на катедра "Икономика" към Стопанския факултет на Софийския университет. Тя излиза по случай 120 години от създаването на катедрата и представлява един от редките трудове в България, които опитват да отговорят на трудните въпроси по отношение на еврозоната и България.

Срещнахме се с ръководителят на катедрата - доц. д-р Димитър Златинов, и го попитахме директно - позивите или негативите от приемането на еврото са повече?

"Много е сложен този въпрос, за да бъдем категорични. Това обаче, което мога да кажа, че нашата мононография показва, че плюсовете ще са повече, като от една страна ние вече сме интегрирани към еврозоната. Над 60% от експорта е там, имаме много чуждестранни банки в страната и това са все позитиви, които ще продължим да оползотворяваме. Второто е, че ще станем част от един в голяма степен развит икономически съюз с общи политики и това е ядрото на европейския съюз. Ако трябва да покажем образно крачката, която ще направим - към момента в световните класации България попада към развиващите се страни, докато всички страни част от еврозоната са към развитите. Тоест това е вече едно съвсем различно ниво на икономическо развитие", каза ни той в отговор.

Въпросите около приемането ни в еврозоната са много и до момента политическите сили, изглежда, правят всичко възможно да усложнят отговорите и не дават успокоение на гражданите. Никой - например - не казва дали ще има губещи от смяната на националната валута? Кой ще спечели и кой ще загуби?

МИНАВАНЕ ОТ ЛЕВОВЕ В ЕВРО: Цените по рафтовете и на касовата бележка - в двете валути

"Когато правилата са много по-сериозни на пазара могат да намерят място само тези, които в най-голяма степен се придържат към тях. Така че мога да кажа, че ще загубят тези, които са следващи нелоялни практики и разчитат на някаква пазарна неопределеност  за да оперират", казва доцент Златинов.

Големият страх обаче - и на експерти, и на обществото - е инфлацията. Старата гостенка, която бяхме позабравили в последните години, отново е тук и всеки ден изяжда доходите на всички ни, които - въпреки политическите мантри - не растат със същите темпове като повишението на цените. В момента у нас инфлацията събори редица рекорди след печалният период от 1997 година, но има икономисти, които казват, че при влизането ни в зоната - ще се ускори още повече.

"Това, което показва нашият доклад и тук съм категоричен, че не можем да имаме някакви съмнение и опасения за някакво по-сериозно повишаване на цените само от присъединяването. Нашето проучване показва не само на тези страни, но и на други част от еврозоната, може да стане дума за едно непосредствено повишаване след присъединяването до 0,5%. Тоест половин процент може да е по-висока инфлацията спрямо сегашните стойности", успокоява ни ученият.

Опасенията не спират до тук. Всички видяхме какво преживя Гърция в началото на миналото десетилетие, заради неразумни политически ходове, прекомерни харчове и необмислени действия. Може ли това да стане и тук? И най-малкото - ще обеднеем ли след влизането в Клуба на богатите?

Шефът на БНБ: Имаме сериозно забавяне по процеса за присъединяване към еврозоната

Доц. Златинов има отговор, базиран на изследването:

"Няма при нас опасност от такъв сценарий, ние все още имаме много по-нисък дълг от другите в ЕС, и както се наблюдава напоследък правителственото поведение се санкционира с едни по-високи лихви, това е спирачка да не се повтаря ситуацията."

Въпреки оптимистичния отговор обаче - ученият признава, че не винаги и не при всички държави нещата са минали гладко.

"Ако видим показателите за БВП на един човек от населението, в периода след 2008 г. и световната финансова и икономическа криза, точно страни като Италия, Испания, Гърция всъщност обедняват и тук причината не е в еврозоната, а във финансовите сътресения, които започнаха от САЩ и от високата степен, в която имаме свързаност между пазарите. И трябва да се запитаме, ако нямаше такава парична политика и ако ЕЦБ не беше склонна да купува от тези страни облигации, щяха ли в такава степен да обеднеят или още повече?"

Учените са изчислили, че цената, която ще платим за влизането - като първоначални плащания и участие в различните стабилизационни механизми - ще възлезе на около 1% от БВП. Толкова, колкото в момента даваме всяка година за финансиране на службите например... Еврозоната обаче си има своите проблеми и доц. Златинов не ги отрича. Като например - след 2008 година, тя е в в много по-неблагоприятна позиция, която е имало при създаването си. Тя губи своите позиции в световен план, като производство и търговия.

Проектобюджет 2023 - на финалната права

Най-важният въпрос днес обаче е готова ли е България да се присъедини към зоната? Това се питаха вчера и депутатите в Народното събрание. Управителят на БНБ подчерта, че не изпълняваме всички условия, но звучеше оптимистично. Какво казват учените?

"Към момента ние не изпълняваме критерия свързан с инфлацията, това, което се прогнозира, че догодина ще се случва с бюджета създава опасения и втората част има неформални показатели - ефективност на правителството, условия за правене на бизнес в страната, корупция, където ние безспорно сме на последните места и според нас в някаква степен има риск присъединяването ни да повтори това, което наблюдаваме с Шенген - технически да ги покриваме, но тъй като има втора част критерии - там да се появят проблеми. Безспорно проблем е реалната конвергенция, тоест в каква степен един човек при нас произвежда колко в останалите страни/. Имаме сериозно изоставане от Румъния, да не говорим за Хърватия. Така че отговорът ни е, че сме по-скоро скептични."

Автор: Йордан Бързаков