Работодателите са против обвързването на минималната и средната работна заплата

Работодателите са категорично против днешното решение минималната работна заплата да се обвърже със средната за страната. Според браншовите асоциации това ще ограничи бизнеса да прави инвестиции и ще подпомогне сивата икономика, а освен това – ще вдигне инфлацията. Те настояха преди депутатите да гласуват окончателно праг от 850 лева, да го обсъдят с бизнеса и синдикатите.

„Подобни, за нас популистки действия, са изключително вредни. Eдинствено в София средната работна заплата приближава 2400 лева”. Това стана ясно от думите на Дорби Митрев - председател на Българската стопанска камара (БСК) и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

Има три области в България, в които средната работна заплата (СРЗ) е под 1200 лв., в други 6 области тя е под 1300 лв. В 9 области е под 1400 лв. „Единствено в София средната работна заплата е приблизително 2400 лв. Това е като свинското със зеле – в София тази МРЗ би била поносима, но в страната не е така“, каза той.

Според председателя на АИКБ Васил Велев „популизмът и предстоящите избори вероятно ще произведат грешното четене на Директивата, която уж повелявала МРЗ да бъде равна на половината от СРЗ, но няма такова изискване”.

Велев запита и за планираното увеличение на максималния осигурителен доход на 4200 лв. До 1 април т.г. максималният осигурителен доход беше 3000 лв., след което беше увеличен на 3400 лв., а сега се иска увеличение до 4200 лв., т.е. на годишна база ръстът е 53%.

„Това е напълно безумно, икономически необосновано, и то – в момент, когато компаниите вече са направили своите бизнес разчети. Това е мощен проинфлационен механизъм, който би се задействал”, каза Велев и допълни, че се очаква да се отрази негативно на инвестициите.

„Ние настояваме за автоматичен механизъм, който да обвързва максималния осигурителен доход със средния осигурителен доход (2,5 пъти)“, допълни той.

Работодателите очакват да има решение за компенсации на цената на газа за бизнеса, подобно на това за тока, каза Митрев.

Припомняме, през 2023 г. компенсацията на тока за бизнеса в сегмента „ден напред” на енергийната борса е на 100 на сто за ползваната електроенергия за съответния месец над прага от 200 лв. за мегаватчас (MWh). В момента компенсациите са за цената на тока, която е над 250 лв. за MWh.

„Ние ще очакваме подобни решения да има и за доставките и цената на природния газ. Надяваме се в диалог да има и последващи стъпки, така че да успокоим цените на стоките“, каза Митрев. Той призова всички производители, търговци и вносители да поевтинят предлаганите стоки и услуги. „Защото всички сме в една лодка и заедно трябва да гребем в посока просперитета на държавата“.

От своя страна председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев призова да се потърсят главните причини за инфлацията днес.

„От юни 2021 г. до юни 2022 г. цената скочи на 245 лв., т.е. двойно. През настоящото полугодие (след юни 2022 г.) цената е 250 лв., а с новото решение на НС през цялата 2023 г. тя ще бъде 200 лв., което е с 20% намаление, като не се отчитат допълнителните такси“, обясни Велев. Той смята, че забавянето на компенсациите за скъпите енергоизточници са основната причина България да има по-висока инфлация от средната в ЕС.

„Компенсациите не са подарък за бизнеса – това е връщане на част от заграбеното от предприятията“, каза Велев и обясни, че европейските малки и средни предприятия ползват ток н цена от 201 лв. за мегаватчас, а цената за електроинтензивната индустрия в ЕС е 135 лв.

Той е категоричен, че българската индустрия е неконкурентноспособна заради обърнатата пирамида – цената на тока за бита да е по-ниска от цената на тока за бизнеса. Битовите потребители в ЕС плащат тока за 296 лв. за мегаватчас, а у нас – за 82 лв. Велев.

„Призоваваме бизнеса да направи усилия за задържане и връщане на цените, като използва това намаление на цената на електроенергията и като търси и други резерви. Такива усилия трябва да направи цялото ни общество, за да се укроти инфлацията и да постигнем целта България да е в еврозоната от 1 януари 2024 г. Решението за това ще се взима през м. май и в месеците дотогава ние трябва да положим усилия да отговорим на критериите за инфлацията“, подчерта председателят на АИКБ.

Председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов призова Министерството на енергетиката и „Булгаргаз“ да се въздържат от прилагане на клаузите в договорите с крайните клиенти „вземи или плати“. Очевидно фирмите не са в състояние да изтеглят всички заявени от тях количества, каза той. Според него, прилагането на тази клауза е оборима в съда, особено от фирмите, които успеят да докажат форсмажорни обстоятелства, но не е нужно да се стига до подобни процеси.

Основните притеснения на бизнеса за следващата година са свързани с недостига на работна ръка, цената на суровините, енергията и транспорта, каза Симеонов. Преобладаващата част от деловите среди одобряват присъединяването на България към Еврозоната, макар все още да са на лице и известни притеснения, свързани с потенциален ръст на цените, и др., обобщи той правените преди проучвания.

От името на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Ивайло Найденов каза, че компенсирането на бизнеса и на обществените потребители на ел.енергия по никакъв начин не натоварва бюджета. „Това са средства, които са платени и изработени от българския бизнес и част от тях се връщат обратно. Тази граница от 200 лв. възстановява конкурентоспособността и би подпомогнала постигането на целите за влизане в еврозоната, но и не застрашава функционирането на българската енергетика“, каза Ивайло Найденов.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.