Диалогът е в основата на приобщаването на ромската общност

Запознайте се с Богомила. Родена в село Певците, област Пловдив, тя активно се занимава с проблемите на ромската общност в цялата страна. Чрез участие в различни клубове и беседи младото момиче търси пътя, по който ромите трябва да поемат, за да се интегрират ефективно в обществото.

„Може би да се дава повече възможност на хората от ромския етнос да бъдат представени – не само по негативен начин, а и по положителния. Като например – да има повече работни места за ромите в банката или в училищата да имаме учители, защото аз мисля, че когато имаме добрия пример, тогава и обществото ще го види това”, каза Богомила.

Както често се случва в живота движещата сила зад желанието за промяна се корени в мечтите.

„Аз и досега си мечтая да живеем в един по-добър свят, да няма дискриминация и всички да живеем заедно и добре”, заяви тя.

За съжаление обаче устремът на мечтите често се разбива в бариерите, пред които се изправя личността. Богомила разбира това още в ученическите си години.

„Трябваше в училище да се доказвам двойно, тройно повече пъти, за да мога да бъда и аз като един нормален ученик. И това мисля, че е при всяко едно ромско дете”, обяви активистката.

Дискриминацията често съпътства живота на момичето. А белезите от обидата и разочарованието все още не могат да избледнеят.

„С едни приятели бяхме отишли на кафе в Кюстендил, но в момента, в който видяха, че сме с по-тъмен цвят на кожата те ни казаха: „Не, няма място”, а ние виждаме как има поне 5 свободни маси и не ни искат”.

Според нея причините са в предразсъдъците, бариерите и дори чуждото мнение, което приемаме наготово. Просто трябва, когато дойде един човек от ромски етнос при нас – ние да го заговорим, да разберем неговото мнение и виждането за живота, защото е много лесно отстрани просто да поставяме етикети и да кажем: „те са такива и такива”.

„Аз мисля, че българското общество трябва да ни позволи да бъдем приети като всеки един човек. Да не ни се поставят норми и граници. Имаме нужда да ни бъде позволено да бъдем по-свободни”, обясни Богомила.

Днес Богомила вече е студент в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, а в свободното си време организира дискусии и беседи в евангелските църкви в столицата. Там тя обръща внимание на ползата от образованието и на вредите от наложилите се като традиция в ромската общност – ранни бракове. Споменът за една знакова беседа и до днес е олицетворение на смисъла в очите на младото момиче.

„По време на тази беседа за ранните бракове беше много интересно понеже младежите имаха активно участие – те задаваха въпроси, питаха. Обаче по-интересното беше в края на срещата, когато дойде едно момиче при мен и ми каза: „Изключително много ти благодаря за това, което сподели с нас, защото днес една моя приятелка искаше да се омъжи, но като чу тези неща, които ти каза за ранните бракове – тя се отказа”.

Аз казвам така: „Дори и да е на един човек, важното е, че съм повлияла и има по-добър начин на живот”.

Освен зад книгите Богомила често застава и зад обектива, за да улови емоциите, които не могат да бъдат описани с думи.

Ромската общност много държи на семейните ценности и един кадър, който аз бих ви показала е семейството, любовта един към друг. Дори понякога да не стига храната и да не стигат парите за някои от нещата, от които имаме нужда, има винаги любов.

На 103 километра разстояние от Богомила, в Кюстендил, живее Ани. Тя също е от ромски произход, но не приема това като пречка за развитието си.

„Според мен е много важно, когато общуваме с човека отсреща, без значение от неговия етнос или всякакви други различия, които могат да съществуват у хората, на първо място да се вглеждаме в това кои са те, какво могат и после да обръщаме внимание на останалите неща”, категорична е Ани.

Тя не приема оплакваческата емоция.

„Аз никога не съм се сблъсквала с някакъв голям случай на дискриминация в личния ми опит, но нещо, което винаги намирам за доста неприятно е фактът, че много хора около мен, които не са от ромски произход, дори понякога мои близки и роднини, говорят за ромската общност по стереотипен начин. Това е нещо, което се е вродило в езика ни и изразите, които използваме в ежедневието”, каза Ани и даде пример - израза: „това нещо е циганска работа” или всякакви такива подобни.

Въпреки това тя смята, че обществото ни все още не е узряло достатъчно, че да приема напълно дори успешните пример. „Успешните хора от ромска общност, които никак не са малко. Много често, дори когато хора от ромската общност са завършили, имат професия, имат много големия капацитет да работят и да постигат неща, те се сблъскват с дискриминация или стереотипизиране в обществото”, каза Ани.

Според нея ключът за ромската интеграция се корени в две основни неща.

„Диалогът със сигурност е едно от нещата, които са доста ключови, но също така аз мисля, че интеракцията е много важна. Много е важно хората от ромски произход да имат много честа комуникация с хора извън общността и съответно хората, които са извън ромската общност – тоест хората от други етноси, да си дадат равносметка за това, че всъщност има много повече общи неща, отколкото различия”, обясни тя.

Въпреки, че е само на 19 години Ани вече има множество успехи. Тя е част от делегацията, представила България на Световното първенство по дебати за университети. Занимава се с доброволчество, част е от неправителствена организация, помагаща на ромския етнос, а в остатъка от времето си внимателно изследва динамичните процеси в българското общество.

Нещо, което би било добре и което е проблем в сегашно време е, че съществуват доста политически формации, съответно и личности в политиката и като цяло обществени личности, които много често използват език на омразата спрямо ромската общност.

„Тези хора са много влиятелни, имат много голяма аудитория, която ги гледа и следи. Това всъщност оказва доста негативно влияние върху самата ромска общност в последствие”, смята тя.

Макар да се намират на повече от 100 километра една от друга, пожеланията на двете момичета за ромската Нова година звучат почти еднакво.

„Да не се разделяме на етноси и на общности, а всички да бъдем едно, защото обединението прави силата и ние така може да бъдем по-добри хора”, каза Богомила.

„Бих искала да пожелая на всички, но най-вече на ромите, които празнуват празника да бъдат здрави, да има много благополучие в домовете им, но и също така да се стремят да постигат повече в каквато и да била област. Да бъдем много по-отворени към новото и към непознатото”, обясни Ани.

Целия разговор гледайте във видеото. 

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.