Приемът на пробиотик продължава 20 дни след антибиотичния прием

„Не предписвайте антибиотик без антибиограма”. Това призова личните лекари  в предаването „Пулс” по NOVA NEWS микробиолог доц. Росица Вачева от ИСУЛ.

Тя посъветва пациентите, ако приемат антибиотик, добре е да взимат и пробиотик, който се приема по време на хранене. Неговият прием трябва да продължи около 20 дни след приключване на антибиотичния прием.

„Важно е пациентът да бъде в контакт със своя личен лекар или със специалист в началото на една вирусна инфекция, за да бъде диагностициран, че тя е точно вирусна. Тъй като вирусите увреждат лигавицата на дихателните пътища, често се наслоява и допълнителна бактериална инфекция. В този случай има утежняване на клиничното състояние, промяна в типа на кашлицата – тя става продуктивна, вече не е суха, дразнеща. Носните секрети от прозрачни стават гнойни. Обезателно трябва да се започне с изследване на гърлен и носен секрет, ако е нужно –храчка. След такова изследване може да започне антибиотична терапия, ако е необходимо”.

По думите й на 72-ия час след получаване на резултат от микробиологичното изследване, се прави преоценка на антибиотичната терапия и може да има промяна. Може да се избере антибиотик от по-висок клас или да се премине на венозно лечение.

„Често се започва терапия на сляпо, но това има пагубни последици с увеличаване на антибиотичната резистентност”, каза доц. Вачева.

Тя призна, че без антибиотици в съвремието не бихме опазили живота на недоносените бебета, на пациентите с диабет и др., но отново призова да има разумна антибиотична употреба.

„Има бактерии с разширена резистентност, има вече т.нар. резистентни изолати – антибиотикът не им действа”, обясни доц. Вачева.

Медикът даде пример със статистиката в световен мащаб. „Европейският център по контрол на болестите, който следи случаите, регистрира тревожни факти – например 2022 г. в страните членки на Съюза са регистрирани 33 110 смъртни случаи – директна последица от бактериални инфекции от множество изолати. Около 75% от тези инфекции са от вътреболнични инфекции и около 40% от тях са от бактерии, резистентни на последните класове антибиотици”, обясни доц. Вачева.

Смята се, че ако няма глобален отговор за ограничаване на антибиотиците и тяхната разумна употреба, в световен мащаб до 2050 г. може да се стигне до 10 млн. смъртни случаи, обясни микробиологът Росица Вачева.   

Страната ни има национален план до 2026 г. за борба с резистентността, увери тя.

Целия разговор гледайте във видеото. 

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.