Преди 365 дни Русия започна масирано настъпление в страната

Навършва се точно една година, откакто Русия нападна Украйна - 365 дни на военни престъпления, човешко страдание, убийства и разруха.

Точно преди една година в същия ден Украйна се превърна в сцена на най-големия конфликт в Европа след Втората световна война. Руски войски нахлуха в страната с намерението да стигнат до Киев за три дни и да свалят властта. Това не се случи, а през последните 365 дни станахме свидетели на ожесточена съпротива.

СНИМКИ ОТ ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА В УКРАЙНА ВИЖТЕ ТУК

Хиляди загубиха живота си, милиони загубиха домовете си. Светът се доближи до ядрен конфликт, а годината беше белязана от дипломатически совалки за подкрепа, обстрел на жилищни квартали и обвинения във военни престъпления.

На 24-ти февруари 2022 година президентът Владимир Путин даде началото на войната в Украйна. „Реших да проведа специална военна операция. Тя цели да предпази хората, които са били тормозени, и са обект на геноцид от режима в Киев. Ние ще целим да демилитаризация и денацификация на Украйна”, обяви руският държавен глава.


Така хиляди руски войници влизат в съседна Украйна от север, изток и юг. С надеждата за бърза победа, армията на Москва се опитва да стигне до столицата Киев. Среща обаче неочаквана съпротива.

С началото на войната съседните държави и Европа отварят границите си - за хиляди украински бежанци. Опашките по границата от жени и деца се точат километри. Мъжете остават в страната си, за да я бранят от руското нашествие.

Мариупол обаче пада - градът е в руини. Защитниците му го бранят до последно. Но се изтеглят в комплекса „Азовстал”. Пада и Лисичанск. Превзет е и Херсон. Но с мащабна контраофанзива Украйна си го връща. Президентът Путин нарежда частична мобилизация.

„Вие се сражавате за родината си, за бъдещето ѝ. Затова нека никой не забравя уроците на Втората световна война. Няма да има място в света за палачи и нацисти”, коментира руският държавен глава.


Путин провежда и референдуми за присъединяването към Русия в четири украински района. Допитването беше определено от Запада като манипулирано и не беше признато от международната общност.

„Този фарс в окупираните територии дори не може да се нарече имитация на референдум. Това, което ще бъде обявено като резултати, се знае предварително. Дори разузнавателната общност не трябваше да полага много усилия. Договорените цифри за този фарс бяха изтекли в медиите”, обясни Володимир Зеленски.

През октомври Русия понася най-тежката си загуба - взривът на Кримския мост. Отмъщава си с ракетни удари по Киев и енергийната инфраструктура. Хиляди украинци остават на тъмно и студено.

„Путин не успя да постигне нито една от своите стратегически цели. Вместо да разделя Европейския съюз, той ни намира обединени и решени да стоим до Украйна толкова дълго, колкото е необходимо”, категоричен е председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.


Преди една година руските войски нахлуха в Украйна от три посоки - към Киев, Суми и Чернигов, към Харков и на юг - към Херсон и Запорожие. Най-големи територии бяха завладени именно в това южно направление. При есенната си контраофанзива украинската армия си възвърна Харковска област, а по-късно руските военни се изтеглиха и от Херсон.

В момента военните действия текат по фронт, дълъг над 1000 километра. Най-тежките боеве са около Донецк, Бахмут, край Кременная на север и при Угледар на юг. Русия държи контрола върху части от Херсонска и Запорожка области, почти цялата Луганска и по-голямата част от Донецка област. От 2014 г. и полуостров Крим.


ВСИЧКО ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.