С автор на проекта се срещна международният редактор на NOVA Яна Николова

24-ти февруари 2022 година - денят, в който започна всичко. Какви са спомените и на украинци, и на руснаци от тези първи 24 часа - група руски журналисти се заема да разкаже това в проекта „Очевидци на 24-ти февруари”. С един от авторите на проекта се срещна международният редактор на NOVA Яна Николова.

Има дни, които обръщат хода на историята и днешният ден преди година беше такъв. В същото време те обръщат личните светове на всеки от нас. До последно не вярвахме, че това ще се случи, сякаш бяхме хванати в някакво шоково положение. Група руски журналисти с проекта си „Очевидци на 24-ти февруари” разказват през личните спомени на руснаци и на украинци за случилото се. Те са вдъхновени от проект на радио „Свобода” от средата на миналия век, когато журналисти документират спомените на свидетели на Октомврийската революция в Русия. Те са журналисти в изгнание – тяхната ТВ2 в руския град Томск е с отнет лиценз заради начина, по който отразяват анексирането на Крим. Преминават в интернет, правят сайт, който е блокиран след началото на инвазията. След това напускат Русия. Войната приравнява животите на всички до степен на една огромна трагедия.

„Тази война започна като кошмар, който вече бях преживяла през 1941 г.”, казва 90-годишната украинка от Харков Валентина.

„На 24-ти се събудихме от взривове. Виждахме ги през прозореца”, допълва разказа Виктория от Харков.

„Шокира ме не толкова, че нападнахме Украйна. Повече ме шокира, че хората около мен реагираха на това с радост”, коментира Александър - пенсиониран психиатър от Ленинградска област.

„На 24-ти февруари се събудих с ужас. Бях в особено състояние - беше ме едновременно гнус и срам. Излязох с един плакат пред кметството. Един час стоях, преди да ме арестуват”, разказва Екатерина от Единбург.

„Това не е война, това е издевателство. Това е звяр в човешки облик”, заявява 90-годишната Валентина.

Стотици истории от един единствен ден. 24-ти февруари превръща Маргарита Шурупова от журналист в хроникьор на болката. Думите „травма” и „рана” звучат по един и същи начин и от двете страни на границата.

„Досега сме записали 182 истории. А какво е общото между всички тези хора - преживяната травма, дълбока лична травма. Ако трябва да обобщим – в първия момент е отрицание. Повечето са изпитали празнота, шок, страх. Било е като да преживееш една малка смърт. За всеки от тях”, обяснява авторът на проекта Маргарита.

„Когато мине определено време, към това се прибавят преживяванията и осъзнаването на причините за ставащото. И ако за украинците това е неразбиране как изобщо е възможно руснаците да допускат такова масово изтребление на една съседна и доскоро приятелска страна, то за руснаците, които са против тази война, по-скоро е усещане за съучастие в този ужас. Това е един удар по самата им идентичност. Защото сега разбираш, че когато казваш „Аз съм руснак”, това не е хубаво. Въпреки, че сме против режима, ние сме руснаци. И носим отговорност за това, което се случва сега в Украйна. Явяваме се отчасти причина за това. Да се живее с това не е лесно, но трябва”, добавя Маргарита.

„Войната унищожава личностите, прави хората еднакви. Приравнява ги към едно ниво на огромна трагедия. На практика, тези лични разкази ще потънат и ще изчезнат и никой няма да ги запомни, ако тези хора не ни ги разкажат. Правим един портрет на епохата”, заявява още авторът на проекта.

Още гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.