Папа Франциск отбелязва 10 години начeло на Римокатолическата църква

Преди точно 10 години роденият през 1936 г. в Буенос Айрес аржентински кардинал Хорхе Марио Берголио бе избран за глава на Римокатолическата църква и стана първият римски понтифик от Латинска Америка и първият, който носи името на свети Франциск от Асизи. Откакто през 2013 г. новият папа се появи за първи път на балкона на базиликата "Свети Петър", облечен в обикновена бяла роба и без използваната през вековете червена мантия, разделението между консервативните и прогресивните католически кръгове се усеща непрестанно, отбелязва Ройтерс.

В една от последните си речи преди да напусне поста си през 2013 г., предшественикът на Франциск - папа Бенедикт XVI, направи детайлен анализ на "разрушителния либерализъм", разпространил се в Католическата църква след Втория ватикански събор. Секуларизмът на западната култура и медийния елит се е просмукал в църквата, оплака се той.

Папа Франциск отправя молитва за всички засегнати от катастрофата в Гърция

На това либерално влияние папа Бенедикт XVI отдаде голяма част от кризата в Католическата църква. По думите му навлизането на модерния либерализъм в католицизма е довело "до толкова много проблеми, до толкова много нищета: семинариите са закрити, манастирите са затворени, литургията е банализирана". Папа Бенедикт XVI не осъзнаваше, че неговата мистериозна оставка ще проправи пътя за същата либерална църква, от която се страхуваше, и за наследник, въплъщаващ осъждания от него политически подход, пише Джордж Ноймайер в книгата си "Политическият папа".

Първият акт, с който наследникът на Бенедикт VI очарова либералите, бе избора на папското име Франциск, тъй като те представят свети Франциск от Асизи като покровител на социализма, пацифизма и екологията. Светият отец заяви пред журналисти, че е приел въпросното име, защото свети Франциск от Асизи е "човек на бедността, човек на мира, човек, който обича и защитава творението". 

Ясното решение на Франциск да се включи в дебати, които традиционно се разглеждат като политически и покриват теми от икономиката до миграционната политика, предизвиква спорове още от самото начало, пише журналистката Елис Ан Алън, която е кореспондент във Ватикана на католическия в. "Кръкс нау". 

В началото фокусът на обсъжданията бе върху неговото застъпничество за бедните и рутинната му критика срещу капиталистическата система. Сред някои  кръгове това му спечели репутацията на марксист. Изказванията му срещу пазарната икономика породиха силна съпротива, особено сред десните американски католици. През 2013 г. известен с консервативните си възгледи американски радиоводещ обвини Франциск, че поддържа "чист марксизъм".

Тези обвинения се затвърдиха още повече, след като по време на посещение в Латинска Америка през 2015 г. папата получи разпятие с формата на сърп и чук от боливийския президент Ево Моралес, а няколко месеца по-късно се срещна с Фидел Кастро в Куба, пише още Алън.

"Мога само да кажа, че комунистите са откраднали нашето знаме. Знамето на бедните е християнско. Бедността е в центъра на Евангелието", каза той пред Ройтерс през 2014 година.

Защитник на малцинствата

Папата стана известен и със защитата си на сексуалните и етническите малцинства.

Той  критикува законите, които криминализират хомосексуалността, като "несправедливи", заяви, че Бог обича всички свои деца такива, каквито са, и призова католическите епископи, които подкрепят законите, да приемат ЛГБТК хората в църквата.  

"Да бъдеш хомосексуален не е престъпление", каза Франциск в интервю за Асошиейтед прес в края на януари.

Папата за Украйна и Русия: Или ще отида и на двете места, или нито на едното

През октомври миналата година той защити мигрантите, като нарече отказа да бъдат приети "скандален, отвратителен и греховен". "Отказът да се приемат мигрантите е нещо скандално. Всъщност социалното изключване на мигрантите е криминално деяние, заради което те умират пред очите ни", каза понтификът и допълни, че "днес Средиземноморието се е превърнало в най-голямото гробище в света". 

Проблемът с педофилията в Римокатолическата църква

Франциск застана начело на Римокатолическата църква в момент, в който започнаха да се появяват все по-шокиращи разкрития за мащабите на сексуалното насилие над деца, извършвано от католически духовници, отбелязва в. "Вашингтон пост". Въпреки че призна системния характер на тези посегателства и предприе някои безпрецедентни мерки, като провеждането на голяма среща на високо равнище във Ватикана, той не успя да представи по-прозрачно действията на Светия престол за решаване на проблема, коментира изданието. Подписаните от него правила за търсене на отговорност от епископите се прилагат непоследователно и без достатъчно обяснения. Католическата църква не оповестява информация за наказаните духовници, дори и за най-високопоставените сред тях. Франциск не проявява желание да предприема решителни действия по обвиненията срещу близки до него лица, пише още американският вестник.

Франциск "изцяло се провали" в борбата си срещу сексуалните посегателства на католическите духовници, казва италианският разследващ журналист Емилиано Фитипалди. "Практическият ефект от действията му е близък до нулата, независимо от триумфалния му тон", допълва той.

Папа Франциск изрази съболезнования за загиналите в земетресението в Турция и Сирия

Усилия за мир в Украйна

В началото на войната светият отец осъди инвазията като "неприемлива въоръжена агресия", заклейми кланетата в Буча и целуна украинското знаме, изпратено му от града, пише британското сп. "Икономист". В едно интервю той призова главата на Руската православна църква, патриарх Кирил, да не се превръща в "олтарник на Путин". В интервюто, публикувано през юни, той сякаш се обърна към руските лидери, като заяви, че инвазията е "може би по някакъв начин провокирана" и предупреди да не се гледа на войната като на проста история за доброто срещу злото.

"Лаят на НАТО пред вратата на Русия" може да е причината за войната в Украйна, каза понтификът през април миналата година в интервю за италианското издание "Кориере дела сера”.

Впоследствие той стана по-критичен към Кремъл, особено след като на 7 ноември се срещна с водача на униатската Украинска гръкокатолическа църква Святослав Шевчук, отбелязва сп. "Икономист". Малко по-късно Франциск подразни властите в Москва, като заяви, че войниците от две етнически малцинства - чеченци и буряти, са най-жестоки. След това Ватиканът поднесе крайно необичайно извинение, отбелязва британското издание.

Войната в Украйна е движена от интересите на няколко "империи", а не само от тези на Русия, заяви папа Франциск в петък, цитиран Ройтерс.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.