Какво ни казват детските рисунки?

Детската рисунка е чудесен помощник в терапевтичния процес или в изготвянето на психологическа оценка. Основната причина за това е, че върху листа се изливат усещания, емоции и чувства, които детето не е способно да изрази в разговор и осъзнато споделяне.

Освен в професионално направление, рисунката на нашето дете може да бъде много буквален ориентир за усещането му в света и средата, в която расте. Особено полезна е, когато става въпрос за по-труден период – стартиране на детска градина, започване на училище, раждане на братче или сестричка или друга промяна в семейството.

Кога човек започва да се смее: Заключенията на науката и експерт по смях

Информацията, която може да получим само от няколко рисунки, може да се окаже безценна в разбирането на света и начина, по който малкият човек се чувства в него, разказва арт терапевтът, организационен психолог и поведенчески консултант Ивета Рангелова. С нея говорим в новия епизод на „Ох, на мама! Podcast”.

Едновременно с това обаче трябва да имаме предвид, че рисунката е моментно отражение на емоциите и интересите на детето. Именно заради това може да говорим за значими сигнали в посланието, което виждаме на листа, едва тогава, когато тези знаци се превърнат в тенденция.

Размер и място на фигурите

В психологията на изкуството има определени насоки за това каква информация ни дава детската рисунка. Особено важни са две неща - размерът на фигурите и мястото, което заемат на листа.

Най-общо може да кажем, че когато основната фигура е в центъра на листа, това е знак, че детето усеща увереност и хармония във връзката си със заобикалящия го свят. Когато рисува себе си, е особено показателно къде се позиционира и с какъв размер е собственият му образ. Това разкрива колко значимо се чувства и как се възприема спрямо останалите.

Ако самото то се рисува много по-голямо от останалите фигури, това може да бъде знак за липса на авторитети в живота му. Децата имат така наречения "здрав егоизъм" в първите години от живота си, който ги поставя на първо място в техните представи. И това е изключително здравословно в този период. Но понякога усещането се развива в крайност и е нужно да бъде работено в тази посока, за да се поставят здравословни за детето граници.

В обратните случаи, когато собственият образ е много изместен от центъра или силно умален като размер спрямо другите обекти, това говори за усещане за малоценност или отхвърляне от средата, в която се намира. И отново да напомним - тези знаци са притеснителни, когато има повтаряемост. Ако се появяват от време на време, не бива да се притесняваме, а да погледнем креативно дори към анализа на детската рисунка.

Полезно е да се запитаме - има ли нещо, което в момента би могло да влияе на детето да се чувства така?

Относно разположението на листа има още няколко любопитни насоки в анализа на детската рисунка. Когато се заема предимно горната част на листа това разкрива мечтателност, склонност за откъсване от реалността и уверено преследване на собствените цели.

Долната част на листа показва много активно рационално мислене, а също и стремеж към сигурност. Лявата част е запазена за артистчните натури, но също и интровертните нагласи, по-затворените хора. Там е и мястото, което разкрива желанието на рисуващия да избягва конфликтите. Дясната част на листа е показател за екстравертна нагласа, за свободно общуване с околните, а също и за склонност към повече избухливост.

В рисунката на семейството се вижда буквално какви усещания поражда то в детето. Близостта на фигурите говори за хармонични взаимоотношения. Размерът на фигурите показва най-често значимостта на отделните членове. По-големите фигури са в по-тясна и значима връзка към момента с детето.

В анализа можем да си зададем следните въпроси и да разтълкуваме какво ни показват фигурите на листа.

- Дали членовете на семейството са еднотипни или някой се отличава като образ?

- Дали децата са около родителите или са застанали между тях?

- Дали има разделени на „отбори“ коалиции в семейството, което е отразено и на листа?

Това е добра посока за работа в цялата семейна среда. Когато имаме трудности в преминаването на определен етап от живота си или във възпитанието на детето си – можем винаги да си помогнем с една игра „Да нарисуваме нашето семейство?“.

Информацията, която откриваме в рисунката на децата си, е много полезна за нас като родите. Тя ни дава буквални знаци, от които понякога имаме нужда, за да правим най-удовлетворяващите избори за нас и нашето дете.